Решение № 11439 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10678/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и от И. Таскова от [населено място], Община Дългопол, област Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 832 от 20.06.2022 г., постановено по адм. д. 2673/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000320000106-091-001/27.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Варна, изменен с негово Решение 261/13.11.2020 г. Поддържа, че в тази му част атакуваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват обстоятелството, че синът на ревизираната е разполагал със сумата от 10 000 евро, която да й предостави. Сочи, че възнаграждението на Малтазян за времето 13.04.2018 г. 14.02.2020 г. е пренебрежимо малко и не позволява да се спести горната сума, а представените доказателства удостоверяват единствено временната му трудова заетост, но не и фактическото изплащане на трудово възнаграждение. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. И. Таскова обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ срещу оспорения РА Р-03000320000106-091-001/27.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Варна, изменен с Решение 261/13.11.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 1 033,84 лв. и лихва за забава в размер на 34,18 лв. Поддържа, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът не е проявил дължимата процесуална активност при установяване на размера на получения от съпруга й във Финландия доход. Счита, че в случая не е налице явно и съществено превишение на разходите над приходите на ревизираната, поради което не може да се презумира, че е налице подлежащ на облагане доход. Аргументира тезата, че началното салдо за 2019 г. надхвърля приетата въз основа на предположения от приходните органи сума в размер на 5 000 лв. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в атакуваната му част, отмяна на оспорения РА в обжалваната му част и присъждане на осъществените разноски. В качеството си на ответник всяка от страните оспорва основателността на съответната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе съобрази следното: Предмет на производството пред АС- Варна е законосъобразността на РА Р-03000320000106-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение 261/13.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, с която на И. Таскова са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2 989,66 лв. и лихва за забава в размер на 98,83 лв. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Според ревизиращите, И. и С. Таскови не са представили доказателства, обосноваващи твърденията им, че в началото на 2014г. те са разполагали със сумата от 45 000 евро в брой. След осъществена съпоставка на имущественото състояние, приходите и разходите на Таскова за ревизираните данъчни периоди, приходните органи са възприели като начално салдо за ревизираните периоди сумата от 5 000 лева. В приходната част на паричните потоци те са включили средствата по банкови сметки в началото на всеки данъчен период и получените от ревизираното лице приходи от изплатени помощи и пенсии, а в разходната част крайните салда в брой и по банкови сметки, както и разходите за издръжка и живот, за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. Органите по приходите не са отчели като приход за 2018г. сумата от 10 000 евро, твърдяна като предоставена от сина на ревизираната. За 2019г. в приходната част те не са отразили сумата от 221,80лв., преведена от сина й чрез MoneyGram, а са включили в разходната част сумата от 39 116,60 лева, представляваща ½ част от заплатената сума от 40 000 евро за закупуване на лек автомобил Мерцедес С63 АМГ 4МАТИК с рег. [рег. номер]. Въз основа на съставените парични потоци ревизиращите не са констатирали недостиг на разходваните спрямо получените от ревизираната средства за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2019 г. те са установили превишение на разходите над доходите на лицето в размер на 38 037,74 лв., което са квалифицирали като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. При осъществения административен контрол решаващият орган е отрекъл установеността на твърдените доходи на съпруга на ревизираната от цирк Калиба в размер на 45 000 евро в началото на 2019г. поради липсата на представени доказателства за реалното им внасяне в България и за тяхното съхранение. Досежно сумата от 10 000 евро, получена според обясненията на лицето от сина й Р. Малтазян, Директорът на Дирекция "ОДОП" не е кредитирал представения формуляр U1 - удостоверение за социалноосигурителни периоди, с оглед на което е достигнал до извода, че посочената сума правилно не е включена в приходната част на паричния поток за 2018г. За основателни той е преценил доводите във връзка със сумата от 221,08 лв., изпратената от Р. Малтазян и получена от И. Таскова на 18.02.2019 г., поради което е включил същата в приходната част за 2019г. В резултат на тази корекция с Решение 261/13.11.2020г. е изменен оспореният РА след определяне на годишна данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 29 896,66 лв., представляващ установеното превишение на разходите над приходите ѝ в размер на 37 816,66 лв., намален със сумата от 7 920 лв. съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ, обуславящо дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2 989,66 лв. и лихви за забава, възлизащи на 98,83 лв. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. Тасков, М. Спасов и Р. Малтазян, чиито показания са частично кредитирани от съда като взаимно кореспондиращи и последователни. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел за неустановено получаването на сумата от 50 000 евро от съпруга на ревизираната като възнаграждение за положен от него труд във Финландия. Този извод е допълнително аргументиран с колизията между твърденията, че семейството е разполагало с тази сума, а от друга страна, че е съществувала необходимост на ревизираната да бъдат предоставят средства от сина й за закупуването на процесния лек автомобил. Относно сумата от 10 000 евро, сочена като получена от Р. Малтазян приз 2018г., решаващият състав е счел, че представените в превод трудови договори, документи за размера на заплатата и анекси, потвърждения за трудово правоотношение, регистрационни листове от пенсионно осигуряване и др. установяват, че синът на лицето е работил в Чехия от 2015 г. до 2020 г., получавал е възнаграждения и обезщетения за безработица, чиито размери позволяват да се спести такъв доход. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за доказано предаването на паричните средства от Р. Малтазян на ревизираната, с оглед на което е включил левовата равностойност на сумата от 10 000 евро в приходната част на паричния поток за 2018г., а от там и в началното салдо за 2019 г. Така е определил данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 033,84 лв. и лихви за забава - 34,18 лв. До тези размери той е отхвърлил оспорването срещу РА, а над тях е отменил същия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна: Неоснователни са доводите на касатора, че събраните по делото доказателства не установяват възможността Р. Малтазян да предостави на своята майка сумата от 10 000 евро. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е обсъдил представения формуляр U1 - Удостоверение за социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление на обезщетения за безработица, изготвен от Бюрото по труда на Чехия, в който е отразена заетостта на лицето в периода от 08.02.2015 г. до 14.02.2020 г., с малки прекъсвания, както и неговият среден брутен месечен доход за периода от 13.04.2018 г. до 14.02.2020 г. в размер на 20 600 чешки крони нето. Обосновано решаващият състав е съобразил, че така установените данни кореспондират с писмените обяснения на сина на ревизираната, че средствата са от лични спестявания от трудовата му дейност в Република Чехия от 2015 г. Твърдението му се подкрепя и от представените в превод на български от чешки език трудови договори, документи за размера на заплатата и анекси, потвърждения за трудово правоотношение, регистрационни листове от пенсионно осигуряване и др., съдържащи подробни данни за сроковете на договорите, работодателите, длъжността и размера на трудовото му възнаграждение, вкл. отчисленията от тях за обезщетения при безработица. Противно на тезата в жалбата, не би могло да се приеме, че възнаграждение от 20 600 чешки крони е "пренебрежимо малко", тъй като същото се равнява на повече от 1 600 лв. месечно и то при констатирано покриване на голяма част от разходите за живот от работодателя на Малтазян. Ето защо, така установеният размер на доходите на лицето през периода 2015 - 2018г. мотивира с необходимата степен на убедителност заключението, че синът на ревизираната е разполагал със сумата от 10 000 евро към 2018г., която е предоставил на майка си. Като е включил нейната левова равностойност към приходите на Таскова и в резултат на това е намалил данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК, а от там и размера на дължимия данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, първостепенният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. Горният краен извод не се променя от аргумента на касатора, че спрямо съпруга на ревизираната е издаден влязъл в сила ревизионен акт при същите фактически установявания. Действително, този РА е оспорен по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение 507/20.04.2020г. по адм. дело 2750/2020г. по описа на АС- Варна, но това решение е обжалвано и е оставено в сила с Решение 2514/17.03.2022г. по адм. дело 7365/2021г. по описа на ВАС. Фактическите установявания в рамките на производството по адм. дело 2750/2020г. обаче не са идентични с настоящото, тъй като там не е поставян, нито е разглеждан въпросът предоставял ли е синът на Таскова сумата от 10 000 евро. По жалбата на И. Таскова: Неоснователно касаторът поддържа, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неполагане на дължимата процесуална активност за установяване на размера на получения от съпругата на ревизираната доход във Финландия. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК съдът е дал конкретни указания на жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже твърдените положителни факти, в резултат на което обосновано е приел недоказаното за неосъществено. Решаващият състав подробно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства досежно работата на съпруга на ревизираната през 2008 г. 2012 г. в цирк "Калиба" във Финландния, въз основа на което правилно е приел, че от показанията на свидетелите не се установява какви точно са били доходите на Тасков от работата му в чужбина, имал ли е спестявания от тях, в какъв размер и колко от тях са останали, за да ги предостави на разположение на Таскова в ревизирания период до 2019 г. При липсата на писмени доказателства за сключен трудов договор, за регистриране на такъв, за осигуряването му като работник по такъв и за размер на възнаграждението, обосновано е заключението, че получените от работата във Финландия средства са разходвани за издръжка и живот на семейство Таскови през 5-те месеца от 2008 г. до 2012 г., в които Тасков не е работил, както и за посрещане на ежедневните разходи през 2013г. и следващите години предвид настъпилата за него неработоспособност в края на 2012 г. Друго не следва от събраните свидетелски показания, които съобразно чл. 57, ал. 2, т. 2 вр. чл. 158, ал. 1 ДОПК вр. чл. 62, ал. 1 КТ могат да доказват наличието на сключен трудов договор и основните му елементи само ако трудовият договор е бил загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице. Предпоставките за допустимост на свидетелските показания не са доказани по делото обаче, с оглед на което законосъобразно е прието, че съпругът на ревизираната не е разполагал с твърдяната сума от 45 000 евро към началото на 2019г. Що се отнася до сумата от 20 000 лв., декларирана като получена от майката на ревизираната С. Христова, първостепенният съд правилно е съобразил, че както в ревизионното, така и в съдебното производство, не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка, с оглед на което неустановена е останала разполагаемостта на дарителката със сумата, както и нейното предаване на надарената. Въз основа на горните решаващи мотиви, АС- Варна точно е определил размера на превишението на разходваните над получените от лицето средства, което противно на разбирането на касатора се явява "явно и съществено". Несподелима е тезата, че при днешните социално икономически отношения превишение от 10 338,36 лв. не може да обуслови приложението на презумпцията по чл. 123, ал.1 ДОПК, тъй като се касае за недостиг от 861,23 лв. месечно. Доколкото обаче данъкът по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ се определя на годишна база за ревизирания едногодишен данъчен период, то размера на превишението на месечна база е ирелевантен. Определящ е недостигът на годишна база, а сумата от 18 258,36лв./ установена от съда/ явно и съществено надвишава размера на декларираните от лицето доходи. Като е приел, че същата съставлява данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК и въз основа на нея и след дължимите редукции лицето дължи данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1033,84 лв. и съответните лихви за забава, АС- Варна е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страните в качеството им на ответник по съответната касационна жалба, то такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение