Решение № 7445 от 26.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Шопов Транс ООД, [ЕИК] със седалище гр. Севлиево срещу Решение 205 от 23.12.2020 г., постановено по адм. дело 7/2020 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлен искът на касатора срещу Администрацията на Министерски съвет за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 9717.73 лв, представляващи заплатени годишни такси за специално ползване на пътищата, платени в периода01.10.2011г. 30.06.2014г., 148.00 лв обезщетение за забава за периода от 21.11.2019г. 14.01.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, причинени на дружеството касатор от действието на отменените като незаконосъобразни разпоредби на чл.22, ал.1, т.2 и т. 12 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция Пътна инфраструктура, приета с ПМС 219 от 05.09. 2008г. на Министерски съвет /ДВ бр.79 от 09.09.2008г., последно изм. ДВ бр.102 от 22.12.2017г./ Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от него искове и да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, дружеството касатор не се представлява. Депозирало е писмено становище по същество с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът , Администрацията на министерски съвет, не изпраща представител в открито съдебно заседание .От процесуалните му представители по делото е представен писмен отговор на касационната жалба с подробни правни доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административен съд Габрово е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Шопов ТрансООД със седалище гр. Севлиево срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 9717.73 лв, заплатени годишни такси за специално ползване на пътищата, платени в периода 01.10.2011г. 30.06.2014г., 148.00 лв обезщетение за забава за периода от 21.11.2019г. 14.01.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.Ищецът твърди, че тези имуществени вреди са причинени от действието на отменените като незаконосъобразни разпоредби на чл.22, ал.1, т.2 и т. 12 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция Пътна инфраструктура, приета с ПМС 219 от 05.09. 2008г. на Министерски съвет /ДВ бр.79 от 09.09.2008г., последно изм. ДВ бр.102 от 22.12.2017г./. Съдът с нарочно разпореждане по делото е разпределил доказателствената тежест между страните. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на съдебното производство, съдът допълнително е дал възможност на същите да ангажират доказателства и е събрал относимите към предмета на спора такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е приетите доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са налице всички, кумулативно изискуеми по закон предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано АС-Габрово е приел, че наведените в писмения отговор и допълнителните становища на ответника по иска доводи за недопустимост на исковата молба предвид разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК са неоснователни, предвид задължително в този смисъл Определение 7918 /22.06.2020 г., постановено по адм.д. 3611/2020г. по описа на ВАС, трето отделение, ск което прекратителното определение 52/22.01.2020г. по адм.д. 7/2020 г. по описа на АС Габрово е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия . Неоснователно са твърденията в касационната жалба за това,че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Оплакванията на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Съдът е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, събраните по делото доказателства и доводите на страните, след което е стигнал до обосновани фактически и правни изводи по предмета на спора. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. На база надлежно установената по делото фактическа обстановка е извършена правилна преценка за приложението на закона, налагаща единствено правилния извод на съда за неоснователност на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обосновано съдът е заключил, че, макар да е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди- отменен като незаконосъобразен нормативен административен акт, не са налице останалите, кумулативно изискуеми по закон , материалноправни предпоставки причинена вреда, подлежаща на обезщетяване и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и незаконосъобразния акт. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Таксите са публичноправно вземане на държавата или общината срещу извършване от тяхна страна на определена услуга или дейност- в случая извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации / на обслужващата обекта на ищеца зона на път ІІ-44 / обходен път Севлиево- Велико Търново/-Севлиево Габрово, километър 28 +750-дясно. Нито с исковата молба, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство ищецът е навел твърдения за това, че не е получавал услугата, за която дължи годишна такса за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект. Същият не е оспорил и представените от ответната страна доказателства договори за проведена обществена поръчка и отчети за извършени видове работи, установяващи обстоятелството ,че за исковия период Шопов ТрансООД-гр. Севлиево е получавало от АПИ ОПУ-Габрово услугата по поддръжка и рехабилитация на пътя, осигуряващ достъп до и ползване на обекта :Бензиностанция, газстанция, автомивка и търговия Съдържащото се в т.2 от разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях 2 от 08.07.2011г. задължение за Шопов ТрансООД да поддържа вертикалната сигнализация и положената в обхвата на пътя и извън него хоризонтална маркировка, не попада в обхвата на осигуряваната от ОПУ- Габрово услуга по поддръжка и рехабилитация на пътя. Правилен е решаващият извод на АС-Габрово за неоснователност на иска поради обстоятелството, че задължението за заплащане на въпросната такса не произтича от отменените разпоредби на чл.22,ал.1, т.2 и т.12 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция Пътна инфраструктура, а от разпоредбата на чл.18, ал.2 от Закона за пътищата. Правилно съдът е заключил, че изпълнението на едно законово задължение в установените законови рамки не съставлява вреда , поради което претенцията за обезщетяването й не следва да бъде уважена. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена до размер от 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение