Решение № 5006 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2011 г.

Решение № 5006 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1979/26.07.2011 г. на Административен съд - Варна, ХХVII състав, постановено по адм. д. № 917 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 180421000022782/15.12.2010 г. на Валентин Василев Каракечиев, действащ като ЕТ "Вита - 4 - Валентин Василев", издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 29/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се сочат отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви в акта за регистрация, както и за неналичие на ясно посочен период на достигнат облагаем оборот. Счита също, че е неправилна преценката на съда, че в акта не е посочено по какъв начин е формиран установеният облагаем оборот. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от касационната инстанция, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Валентин Василев Каракечиев, действащ като ЕТ "Вита - 4 - Валентин Василев", я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 180421000022782/15.12.2010 г. на Валентин Василев Каракечиев, действащ като ЕТ "Вита - 4 - Валентин Василев", издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 29/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. С акта е прието, че ЕТ е реализирал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за дванадесет последователни месеци към 30.06.2007 г. в размер на 57 400 лв., поради което лицето е следвало на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се регистрира в срок до 14.07.2007 г. В акта е прието също, че към изтичане на месеца, предхождащ месеца на издаване на акта (към 30.11.2010 г.) за лицето все още са налице основания за регистрация, предвид реализирания оборот за периода 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г. в размер на 108 692.01 лв. В резултат на тези констатации е разпоредена регистрацията на лицето по ЗДДС. За дата на регистрацията се счита датата на връчване на акта. Административният съд е отменил акта за регистрация като е приел, че в същия липсват мотиви, тъй като не са посочени следните обстоятелства: въз основа на кои документи, събрани по съответния процесуален ред, органът по приходите е направил своите изводи за регистрация по ЗДДС; за какъв период и по какъв начин е формиран облагаемия оборот; основанията за издаване на акта и данъчния период, в който е достигнат оборота за регистрация. В мотивите на оспорения съдебен акт е прието още, че в акта за регистрация и в решението на директора на Дирекция "ОУИ" били посочени различни периоди на достигане на облагаемия оборот, като в тази връзка е изведен и извод, че с решението по- горестоящият орган не можел да допълва и въвежда нови правни доводи и фактически констатации. Направен е и извод, че актът за регистрация не бил връчен и към датата на устните състезания, тъй като в административната преписка липсвала разписка относно описаното в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна връчване на 9.02.2011 г. Решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за липса на мотиви в акта за регистрация. В обжалвания акт са изложени фактически констатации, въз основа на които е прието, че лицето е реализирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, посочен е и периодът, за който е реализиран този оборот, както и правното основание за регистрация по ЗДДС, като конкретните съображения на настоящата инстанция, за да достигне до този противоположен на формирания в първоинстанционното решение извод, са следните: С оглед установените в ревизионното производство факти и обстоятелства за наличие на основания за регистрация по ЗДДС е възложена и нарочна проверка, за която е съставен Протокол № 182691000033263/14.12.2010 г., в резултат на която е издаден и обжалваният акт. Към административната преписка са приложени доказателства, въз основа на които проверяващият орган по приходите е установил облагаемия оборот за регистрация: справка от информационния масив на НАП относно издадените на ЕТ фактури, писмени обяснения от фирмите, издали фактурите, копия на самите фактури, протокол от извършена проверка в търговския обект на търговеца, копия на финансовите отчети от ЕКАПФ, копия на счетоводни регистри на ЕТ, инвентаризационен опис, справка за търговските надценки и т. н., посочените доказателства са събрани по реда на ДОПК при извършване на проверки или в хода на ревизионното производство, приключило с издаване на ЕТ на Ревизионен акт № 181004641/7.02.2011 г. този РА, както и издаденият РД № 1004641/16.11.2010 г. се съдържат по административната преписка, но необосновано са игнорирани от административния съд, което от своя страна е довело и до формирането на неправилния извод за липса на предпоставки за регистрация по ЗДДС. Неправилно административният съд е приел в обжалваното решение, че въз основа на констатациите в акта не може да бъде извършена преценка по какъв начин е формиран облагаемия оборот и за какъв период. Както основателно се поддържа в касационната жалба, начинът по който е формиран облагаемият оборот за регистрация е подробно описан в съставения РД, както и и в Приложение № 9 към РД в 19 страници, където са описани извършените от лицето продажби по фактури, покупна стойност, надценки и продажна стойност. Тези доказателства също са приложени по преписката, но не са обсъдени от състава на административен съд - Варна. Ако съдът беше обсъдил така визираните доказателства, щеше да достигне до други изводи относно наличието на предпоставките за регистрация по ЗДДС. Що се отнася до периода, за който е установен оборот за задължителна регистрация, то същият изрично е посочен както в акта за регистрация, така и в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна - към 30.06.2007 г. Това е датата, на която е възникнало задължението за регистрация, която следва да бъде посочена в акта за регистрация съгласно изискването на чл. 102, ал. 2 ЗДДС. Съдът неправилно посочва в мотивите си, че в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна е посочен друг период на достигнат облагаем оборот (към 30.11.2010 г.), а именно 1.12.2009 г. - 30.11.2009 г. Както бе посочено, в Решение № 29/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, изрично е посочено, че ЕТ е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация към 30.06.2007 г. Основателно касаторът поддържа, че това е моментът, от който за задълженото лице възниква задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, която дата е част от задължителното съдържание на акта за регистрация по ЗДДС. за да се регистрира, обаче, едно лице по ЗДДС е необходимо и към момента на издаването на акта за регистрация да не са отпаднали основанията за регистрация. По тази причина в решението, издадено при административното обжалване на акта, е установено, че и за последните 12 месеца преди издаване на акта за регистрация (1.12.2009 г. - 30.11.2010 г.) жалбоподателят е имал реализиран облагаем оборот над 50 000 лв., поради което за него не са отпаднали основанията за регистрация. Основателен в тази връзка е и доводът на касатора, че посочването на реализирания оборот за този период е част от проверката за законосъобразност на акта за регистрация. наред с това е посочено и правното основание за регистрация по ЗДДС - чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, видно от съдържанието на акта. С оглед на всичко изложено, необосновано съдът е приел, че не са посочени основанията за издаване на акта за задължителна регистрация по ЗДДС и данъчния период, в който е достигнат оборота за регистрация. Неправилно е посочено в мотивите на оспореното решение, че по- горестоящият административен орган няма право да въвежда нови доводи и да прави нови фактически констатации. като инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК, решаващият орган може да установява нови факти и да посочва нови правни основания. Независимо от гореизложеното, в случая решаващият орган в административното обжалване не е въвеждал нови правни и фактически констатации, а само е анализирал и обсъдил събраните от органа по приходите доказателства, въз основа на които са установени основанията за задължителна регистрация на лицето. Основателно е и оплакването срещу приетото от съда, че актът за регистрация не е връчен. Съдът е констатирал, че в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна е посочено, че актът за регистрация е връчен на 9.02.2011 г., но в кориците на делото липсвала разписка за връчването му. Предвид данните по делото и поддържаното становище от приходната администрация, съдът е следвало в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 АПК за осъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, и по чл. 171, ал. 4 АПК - за съдействие на страните за отстраняване на формални грешки, да укаже на административния орган, че не сочи доказателства за това кога е връчен акта за регистрация. С касационната жалба е представено заверено копие от разписката за връчване на акта за регистрация от 9.02.2011 г. Предвид изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че необоснован и материално-правно незаконосъобразен е изводът на първостепенния съд, че оспореният акт за регистрация е издаден в противоречие с легалните предписания за това. Решението на Административния съд - Варна следва да бъде отменено на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Валентин Василев Каракечиев, действащ като ЕТ "Вита - 4 - Валентин Василев" срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 180421000022782/15.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 29/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. С оглед изхода на спора и заявената претенция, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,