Решение № 9527 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2018 г.

Решение № 9527 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Пазарджик, подадена срещу решение № 84 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 936/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на К. Русев е отменена издадена от касатора заповед № 1006 з-14/16.10.2017 г. за наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Русев, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Касае се за отклоняване за няколко часа от графика на автопатрул при нощно дежурство, в който са участвали служителите Русев и Пищронев. Същите са паркирали автомобила си за времето от 00. 01 ч. до 03. 59 ч. на паркинг зад ресторант на магистралата и не са се върнали. Този факт и номерът на ползвания от тях служебен автомобил е станал известен на ДНО чрез доклад на дирекция "Вътрешна сигурност" от 25.05.2017 г., към която информация е имало изготвени видеофайлове. Върху доклада има две резолюции: едната от същата дата на директора на ОДМВР към сектор "ПП" за проверка и отношение и втората от 26.05.2017 г., с която случаят е възложен на касатора. Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че оспорената заповед акт е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В дадения случай е безспорно, че двумесечният преклузивен срок не е бил спазен, предвид датата на откриване на нарушението - 25.05.2017 г., съпоставена с датата на издаване на оспорената заповед - 16.10.2017 година. Горната разпоредба има императивен характер и нарушаването й съставлява основание за отмяната на оспорения индивидуален административен акт на процесуално основание. Вярно е, че в този период Русев е ползвал болничен отпуск, но до самото му начало на 31.07.2018 г. двумесечният срок е бил вече изтекъл. Видно от изложеното с касационната жалба, за периода от 26.05.2017 до 16.10.2017 г., т. е. за период от 4 четири месеца и 20 дни от страна на касатора е било извършено следното по случая: изискване с писмо до Д "ВС" на съответните видеофайлове, преглед на същите, изискване с устно разпореждане да се провери съгласно часовия график кои служители са били на работа в наряд нощна смяна през процесния период, проверка на наличната документация от отчетените дежурства и проведените инструктажи, провеждане на разговор с дежурния служител в ОДЧ при ОДМВР - Пазарджик, през въпросната нощ, изготвяне на справка рег. № 1006 р-10909/13.09.2017 г. и издаване на оспорената заповед. Цялата тази проверка потвърждава известна вече информация, касаеща извършеното нарушение, но не го установява за първи път. Предвид изложеното правилно АС е приел, че не е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на което е отменена заповедта. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, за които следва да се осъди ОДМВР Пазарджик. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,