Решение № 9689 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2024 г.

П. М. К. е подал касационна жалба срещу решение 581 от 24.01.2024г. по адм. дело 9678/2022г. по описа на Административния съд София град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 1 500 лева до претендирания размер от 23 000 лева, причинени от отменените като незаконосъобразни заповед ДС-239/06.07.2016г. и заповед ДС-769/28.08.2018г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът за обезщетяване на неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. Решението се обжалва и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (преименувана съгласно изменение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ДВ, бр.84 от 2023 г.) в частта, в която е осъдена да заплати на П. М. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в осъдителната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се отхвърли в съответната част и се присъдят направените разноски. По делото е постъпила и частна жалба от П. М. К. срещу решение 581 от 24.01.2024г. по адм. дело 9678/2022г. по описа на Административния съд София град в частта, в производството е прекратено по отношение на предявените от него искове, както следва: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7207,19 лева за неполучено при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 06.07.2016г. 14.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба; за сумата от 3645, 43 лева, представляваща изтеклата мораторна лихва върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 06.07.2016г. 14.11.2019г., считано от 14.11.2019г. - датата на постановяване на решение 15452/14.11.2019г. по адм. дело 4939/2019г. по описа на Върховния административен съд; за сумата 33 202, 85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от недопускането му да изпълнява служебните си задължения за периода от 28.08.2018г. до 14.11.2019г.; за сумата 11 645, 36 лева, представляваща изтеклата мораторна лихва върху обезщетение за имуществени вреди от недопускането му да изпълнява служебните си задължения за периода от 28.08.2018г. до 14.11.2019г., считано от последно число на месеца, на който се получава заплата до датата на исковата молба 24.10.2022г. Поискана е отмяната на решението в тази част и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на П. М. К., срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с която са предявени следните искове: за сумата 23 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменените като незаконосъобразни заповед ДС-239/06.07.2016г. и заповед ДС-769/28.08.2018г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на постановяването на решение 15452/14.11.2019 г. по адм. дело 4939/2019 г. по описа на Върховния административен съд; иск за сумата 7 207,19 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неполучено при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 06.07.2016г. - 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба; иск за сумата 3 645, 43 лева, представляваща изтеклата мораторна лихва върху обезщетението за неполучено при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 06.07.2016г. - 14.11.2019г., считано от датата на постановяване на решение 15452/14.11.2019г. по адм. дело 4939/2019г. по описа на Върховния административен съд - 24.10.2022г.; иск за сумата 33 202, 85 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от недопускането на ищеца да изпълнява служебните си задължения за периода 28.08.2018г. - 14.11.2019г.; иск за сумата 11 645,36 лева, представляваща изтеклата мораторна лихва върху обезщетението за недопускане до изпълнение на служебните задължения на ищеца за периода 28.08.2018 г.-14.11.2019г., считано от последно число на месеца, за който се получава заплата до датата на исковата молба. Административният съд установил, че със заповед ДС-239/06.07.2016г. на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл.107, ал. 2 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на П. К., считано от 11.07.2016г. Заповедта е отменена с решение 4669/12.07.2017г. по адм. дело 7647/2016г. по описа на Административния съд-София град, оставено в сила с решение 10549/15.08.2018г. по адм. дело 10684/2017г. по описа на Върховния административен съд. На 28.08.2018г. П. К. подал заявление за възстановяване на заеманата от него преди незаконосъобразното му уволнение длъжност по реда на чл.122, ал. 1 ЗДСл. Със заповед 768/28.08.2018г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ищецът е възстановен на длъжност главен инспектор в Териториален отдел - Благоевград на Териториална дирекция - София при Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, считано от 28.08.2018г., и му били изплатени дължимите обезщетения по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 9985 лева. Със заповед ДС-769/28.08.2018г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 6 ЗКПКОНПИ, служебното правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 28.08.2018г. Заповедта била отменена с решение 1148/25.02.2019г. по адм. дело 10028/2018г. на Административния съд - София град, оставено в сила с решение 15452/14.11.2019г. по адм. дело 4939/2019г. по описа на Върховния административен съд. Със заповед ДС-34/29.03.2021г. на председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество било определено дължимото по чл.104 ЗДСл обезщетение на служителя за периода от 28.08.2018г. до 28.02.2019г., в размер на 13 554, 00 лева. За доказване на твърденията на ищеца за понесени от него имуществени и неимуществени вреди административният съд изслушал показания на свидетели и приел заключенията на съдебно-икономическа експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представени по делото медицински епикризи и снети анамнестични данни при извършени прегледи на ищеца. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, не може да се изключи една от причините за развитие или усложнение на заболяванията от [заболяване] и [заболяване], от които ищецът страдал, да са свързани с излагането му на продължителен психогенен стрес от уволнението му. От правна страна административният съд приел, че предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди са недопустими. Според мотивите на съда, приложима била разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която законът не се прилага, ако в друг закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение. Посочил, че съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл е налице специален ред за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. С оглед недопустимостта на предявените искове за имуществени вреди, съдът оставил без разглеждане и предявените искове за присъждане на лихви по съответните главници. Административният съд приел, че исковата претенция на П. М. К. за обезщетяване на неимуществени вреди от прекратяването на служебното му правоотношение е основателна при наличието на всички елементи на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ-отменени като незаконосъобразни два административни акта и настъпили морални вреди, изразяващи се в силно притеснение и сериозен психологичен стрес, довел до влошаване на психическото и физическото му здраве. Същевременно съдът взел предвид, че след окончателната отмяна на двете незаконосъобразни заповеди и изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 104 ЗДСл, физическото, както и психическото състояние на ищеца, се подобрили. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като отчел интензитета на негативните преживявания на ищеца и периода, в който са търпени, административният съд присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева със законната лихва от 14.11.2019 г., като отхвърлил иска в останалата част. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, в частта, в която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на П. М. К. обезщетение в размер на 1500 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г., както и в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 23000 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г. При произнасянето си съдът не е взел предвид преименуването на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество. Административният съд е следвало да съобрази, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди не може да е един, при положение, че в изложението на обстоятелствата по исковата молба се разграничават два отделни фактически състава. Правопораждащите обезщетението за неимуществени вреди факти са различни, при положение, че ищецът е бил уволнен с две отделни заповеди, в различни периоди от време. Различните фактически състави по чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполагат предявяването на две искови претенции, индивидуализирани по основание и размер. Нужно е било и разграничение на периода, през който са търпени вреди - от издаването на първата заповед до отмяната й, и от издаването на втората заповед - до отмяната й, съответно, и на периода, за който се претендира присъждане на законна лихва. В тази част исковата молба съдържа сериозен недостатък, който не е бил отстранен от съда чрез оставянето й без движение със съответните указания. Решението следва да се обезсили в тази част и делото да се върне за ново разглеждане. Решението, в частта, в която производството по останалите, предявени от П. К., искове е прекратено, е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е възприел квалификацията на исковете за обезщетяване на имуществени вреди, дадена с исковата молба, без да направи самостоятелен анализ на елементите, които ги характеризират. Първият от предявените искове е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Вторият иск е за заплащане на изтеклата върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск лихва за периода 6.07.2016 г.- 14.11.2019 г. , а третият - за обезщетяване на имуществени вреди за това, че ищецът не е допуснат да изпълнява служебните си задължения за периода 28.08.2018г. - 14.11.2019г. Съгласно чл.122, ал.3 ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Четвъртият иск е за заплащане на законната лихва върху обезщетението, дължимо за това, че ищецът не е допуснат да изпълнява длъжността си. С предявяването на тези искове ищецът, който е работил в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по служебно правоотношение, е повдигнал имуществени спорове по Закона за държавния служител. С оглед административния характер на правоотношенията на държавните служители, споровете, свързани с тяхното учредяване, развитие и прекратяване, се разглеждат от административните съдилища. При тази характеристика на исковите претенции, квалифицирани неточно от ищеца като искове за обезщетяване на имуществени вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва да се приеме, че административният съд е компетентен да ги разгледа и да се произнесе с решение по тях. Поради това решението с характер на определение, с което е прекратено производството по тези искове, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и в тази част. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените разноски. Тъй като разглеждането на спора продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК и чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд