Решение № 5061 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 558/2021 г.

Решение № 5061 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 558/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Х. в качеството му на управител и представляващ "Н. 2016" ЕООД, чрез процесуален представител адвокат В. С. от АК Кюстендил срещу решение № 238 от 28.10.2020 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 316/2020 г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на представляващия дружеството против предписания на "Инспекцията по труда" гр. Кюстендил в протокол за извършена проверка на 20.05.2020 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, дирекция "Инспекция по труда" Кюстендил чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен Административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу цитираните предписания. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че при извършена проверка на 20.05. и 28.05.2020 г. на Н. 2016 ЕООД гр. Рила, обект цех за производство на хляб и хлебни изделия в с. Стоб, община Кочериново във връзка с постъпил сигнал от Районна прокуратура Благоевград относно полагането на труд без сключен трудов договор. Установено е, че Ю. А. на 17.04.2020 г. пътувал от гр. Рила до гр. Благоевград с цел разнос на хляб като шофьор в "Н. 2016" ЕООД гр. Рила. Пътуването е извършено с микробус, собственост на фирмата. От справката в информационната система е установено, че трудов договор е сключен на 27.04.2020 г. и към дата 17.04.2020 г. е полаган труд без такъв трудов договор. Предвид констатациите е дадено предписани на основание чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ на работодателя "Н. 2016" ЕООД да промени датата на възникване на трудовото правоотношение. При установена безспорна фактическа обстановка съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на съда в обжалваното решение. Касационните доводи са неоснователни. Безспорна е констатацията, че на дата 17.04.2020 г. лицето Ю. А. е полагал труд в полза на "Н. 2016" ЕООД като е шофирал автомобил, собственост на фирмата и е разнасял хляб, което е в кръга на предмета на дейност на фирма "Н. 2016" ЕООД. Тези действия правилно са квалифицирани от административния орган и съда като част от изпълнението на задълженията на работник в условията на трудово правоотношение, което не е било сключено в писмена форма. Поради това са дадени предписания на осигурителя/работодател да промени датата на началото на възникване на трудовото правоотношение, считано от дата 17.04.2020 г. Няма нарушение при издаване на предписанието, няма неясноти в мотивите формата и съдържанието, поради което не са налице касационни основания за отмята на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение