Решение № 574 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2007 г.

Решение № 574 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Я. Д. П. и Д. Димитрова П., чрез пълномощника им адв. М. Й., срещу решение № 184 от 28.12.2006 г. по гр. д. № 350/2006 г. на Варненския апелативен съд в частта по насрещния иск. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответната страна по жалбата не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е отменил решението от 14.07.2006 г. по гр. д. № 248/2005 г. на Варненския окръжен съд в частта по насрещния иск за сумата 9 675 лв. и е осъдил Я. Д. П. и Д. П. П. да заплатят на Н. К. С. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 9 675 лв., представляваща половината от стойността, с която е увеличена стойността на имот- лозе от 600 кв. м., заедно с построената в него вилна сграда, находящо се в гр. В., представляващо парцел ****ХХI-1389 в кв. 54 по плана на вилна зона "Траката", вследствие на извършени подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.04.2005 г. до окончателното й изплащане. С влязлата в сила като необжалвана част от въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта за разваляне на договора по нот. акт № 153/1997 г., с която Я. П. и Д. П. са прехвърлили на сина си П. А. по време на брака му с Н. С. процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите докато са живи, поради неизпълнението му от приобретателите. Въззивният съд е приел, че според показанията на двама от свидетелите подобренията са правени през време на брака на Н. С. и П. А., а според други двама свидетели част от подобренията са правени през 2003 г., т. е. след развода им, а от представените фактури следва, че са извършени през 1997 г. Съдът е приел, че е без значение дали са извършени преди или след развода между приобретателите, тъй като безспорно са извършени през време на действието на алеаторния договор, а ответници по насрещния иск са прехвърлителите- ищци по иска за разваляне на договора. Въззивният съд е направил извод, че насрещният иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е основателен, тъй като е налице неоснователно увеличаване на имуществото на ответниците по този иск, а от друга страна обедняване на ищцата. Съгласно заключението на вещото лице стойността на подобренията е в размер на 19 250 лв. и претенцията на ищцата за *** от тази сума- 9675 лв. следва да се уважи изцяло. Правилно въззивният съд е приел, че е без значение дали подобренията са извършени преди или след развода между Н. Ирелевантно е също и обстоятелството, че фактурите за материали и транспортни разходи са на името на ЕТ "П. А. 61". Имотът, в който са вложени материалите и са осъществени подобренията не принадлежи към предприятието на едноличния търговец, а по силата на алеаторния договор с нот. акт № 153/1997 г., сключен през време на брака между Н е станал собственост на двамата съпрузи- съпружеска имуществена общност, която след развода им през 2001 г. е трансформирана в обикновена съсобственост, а след развалянето на договора се връща в патримониума на прехвърлителите Я. П. и Д. П. заедно с направените при действието на договора подобрения, които следват собствеността върху имота. Неправилно въззивният съд е присъдил увеличената стойност на имота. Съгласно чл. 59 ЗЗД обогатилият се без основание за сметка на другиго дължи връщане на това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото на ищеца е ограничено до размера на обедняването, т. е. разходите към момента на направените подобрения. В случая заключението на вещото лице, на което съдът е основал решението си, е по цени към 2006 г. Въззивното решение в частта по насрещния иск следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд. Следва да се назначи нова експертиза, която да направи оценка съобразно извършените разходи към момента на направените подобрения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.