Решение № 15388 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2014 г.

Решение № 15388 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ангелина Топчиева, в качеството й на председател на местната комисия по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ) гр. Пловдив срещу Решение № 580 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3608/2013 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претенцията за разноски на ответника. Ответната страна - Весела Антонова Михайлова, чрез пълномощника си адв. Евгени Атанасов представя писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожността на Решение от 21.10.2013 г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при Община Пловдив, с което на Весела Антонова Михайлова е отказано да бъде удовлетворено искането за изплащане на левова компенсация за закупен на 22.08.2011 г. жилищен имот, с адрес гр. Пловдив, ул. "Славейна" № 12, вх. Б, ап. 24 и преписката е изпратена обратно на компетентния орган за ново произнасяне по молба вх. № 191 от 8.01.2013 г. по описа на Община Пловдив, при съблюдаване на дадените с Решение № 1573 от 9.09.2013 г., постановено по адм. дело № 708/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 1573 от 9.07.2013 г. (неправилно е изписал докладчикът 9.09.2013 г.), постановено по адм. дело № 708/2013 г. от Административен съд Пловдив, влязло в сила на 30.07.2013 г., е отменен, като незаконосъобразен, мълчаливият отказ на Комисията по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове при община Пловдив (наричана по-нататък Комисията) по молба вх. № 191 от 8.01.2013 г. и преписката е изпратена на същата комисия за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Установено е също, че жалбоподателката е подала заявление вх. № 207 от 15.10.2013 г., с което е поискала Комисията да предприеме необходимите действия и да се произнесе в изпълнение на посоченото влязло в сила съдебно решение. В тази връзка на заседание на МК, проведено на 21.10.2013 г. е взето решение за отказ да се удовлетвори искането за изплащане на левова компенсация за закупения на 22.08.2011 г. жилищен имот с адрес гр. Пловдив, ул. "Славейна" № 12, вх. Б, ап. 24 с мотивите, че не е изпълнено условието на § 6, ал. 2 от ППЗУПГМЖСВ да отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗУПГМЖСВ към датата на покупка на жилището. По-конкретно не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона да е картотекирана в общината по реда на Закона за наемните отношения с жилищна нужда по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, такова картотекиране се доказва с удостоверение от съответната община. Представеният от г-жа Михайлова документ с № З-650 от 22.07.2009 г. е издаден преди 22.08.2011 г., т.е. преди датата на закупуване на жилищния имот, за придобиването на който желае да бъдат индексирани спестовните й числа. При определяне степента на жилищна нужда към датата на покупка на жилищния имот, за който желае компенсиране, следва да се има предвид и промяната в имущественото състояние, която е настъпила с придобития на 15.12.2010 г. и деклариран жилищен имот в с. Лилково, Пловдивска област. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че Комисията не е изпълнила указанията на съда, дадени в отменителното му решение. По-конкретно ответният административен орган изобщо не е съобразил приетото от съда, че поставяното от нея изискване за представяне на удостоверение за повторно (допълнително) картотекиране не намира опора в закона, напротив - картотекирането предшества одобряването на окончателните списъци, в които няма спор, че жалбоподателката е включена - аргумент от § 5 от ДР на ЗУПГМЖСВ. Съответно, органът не е дал отговор на въпроса дали жалбоподателката отговаря и на останалите законови изисквания. Тъй като административният орган е обвързан от мотивите и указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с указанията на Пловдивския административен съд. След като не е сторил това и е постановил акт в противоречие с влезлия в сила съдебен акт, този акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена напълно, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е дал вярно и правилно решение на правния спор. Съдът правилно е констатирал допуснатите от административния орган нарушения. Несъобразяването със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона води до нищожност на постановения повторно административен акт, съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. Оспореното пред Административния съд Пловдив решение на МК е издадено след повторно извършени процесуални действия в хода на административното производство на основание влязло в сила Решение № 1573 от 9.07.2013 г. по дело № 708/2013 г. на АС - Пловдив. Административният орган е обвързан от мотивите и указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с указанията на съда. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Затова и съдът правилно и законосъобразно е обявил нищожността на решението от 21.10.2013 г. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административния съд Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение