Решение № 467 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1326/2012 г.

Решение № 467 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1326/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Главният прокурор е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден Т. М. Т. от Русенския районен съд - като първа инстанция, и от Русенския окръжен съд - като втора. С първоинстанционната присъда - 17 от 30.I.2012 г. по нохд № 2826/2011 г., Т. е осъден да изтърпи реално (ефективно) 1 г. лишаване от свобода за престъпление по чл. 235 НК (с присъдата са осъдени и неговите съучастници Б. Б. и Й. И.). С второинстанционното (въззивно) решение - 44 от 12.IV.2012 г. по внохд № 126/2012 г., присъдата е изменена с условно осъждане (чл. 66 НК) на тримата подсъдими, като на Т. специално е определен изпитателен срок от 4 години и 6 месеца. Съдебният акт не е проверяван от следваща инстанция. Главният прокурор е оспорил осъждането само по отношение на продължителността на изпитателния срок; посочено е, че според чл. 66, ал. 2 НК тя не може да надвишава продължителността на лишаването от свобода с повече от 3 години. От ВКС е поискано намаляване на изпитателния срок на 4 години. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано от прокурора, а осъденият не е изразил становището си. Върховният касационен съд намери искането за основателно. Допуснатата грешка при прилагането на чл. 66, ал. 2 НК е безспорна и вероятно се дължи на погрешното възприемане като окончателно на наложеното на Т. наказание преди намалянето му с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Не може обаче да бъде смятано за безспорно поисканото намаляване на срока на 4 години. Това наистина е пределният му размер, но само по отношение на максимума; по отношение на минимума на възможното намаляване той е 3 години и ВКС по своя инициатива (чл. 426, във вр. с чл. 347, ал. 2 НПК, и то - по арг. за по-силното основание - за всички осъдени) би могъл да смекчи положението повече от поисканото, но в същото време съдът смята това за неоправдано в конкретния случай (тук от значение е вече липсата на явна несправедливост като основание за възобновяването). Ръководен от изложеното, съобразно с чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и с оглед останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение