Решение № 10020 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез адв. Георгиев като процесуален представител, срещу решение 286 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 887/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. Пукнева, чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед ЧР - СП -626 от 11.08.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. Пукнева за заеманата от нея длъжност началник сектор "Правно - административно обслужване" в отдел "Администрация и финанси" в Национално тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура", с ранг IV старши, считано от 12.08.2022 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и отговаря на съдържанието по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновава извод за неизпълнение на предпоставките, визирани в посоченото в заповедта правно основание по чл.107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Приема, че изложените фактически обстоятелства не покриват признаците на обективна невъзможност по смисъла на цитираната разпоредба, независеща от субективната воля на страните, а обосновават неизпълнение на задължения от страна на служителя по длъжностна характеристика, за което не са ангажирани доказателства по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи по възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е заключението, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В нея е посочено правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, която разпоредба изисква наличието на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение, както правилно приема съдът. Законосъобразно е заключението, че в заповедта са изложени фактически обстоятелства, които сочат на неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика, а не изпълняват предпоставките на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правилен е изводът на съда, че липсата на качества, инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения, свързани със заеманата от служителя длъжност, препятстването на качествено и в срок изпълнение на служебните задължения, посочени в заповедта не съставляват обстоятелства, които могат да се квалифицират като стоящи извън неговата воля и да обосноват обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Те сочат на друго правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Правилна е преценката на съда, че наличието на обективна невъзможност съгласно цитираната разпоредба е обусловено от изпълнението на три кумулативни изисквания, в каквато насока е и съдебната практика, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност за настоящия ответник да изпълнява задълженията си. Описаните в заповедта обстоятелства - липсата на инициативност, действия/бездействия, с които служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, свързани с правно-нормативно обслужване, неглижиране съществените събития и процеси от ключово значение за дейността на Национално тол управление, не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, извън неговата воля,, които могат да доведат до прилагане на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед липсва конкретно посочване на задълженията, които служителят не може да изпълнява, като от събраните по делото доказателства се установява, че М. Пукнева изцяло отговаря на въведените с длъжностната характеристика изисквания за изпълнение на длъжността, а след проведените четири процедури по оценяването й същото е характеризирано като изключително. Липсват и данни за въведени нови изисквания за длъжността, които да не се покриват от служителя. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. В случая не е установена обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, поради което административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при липса на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва проверка на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Доказателствата по делото са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при правилно разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, АПИ следва да бъде осъдена да заплати на М. Пукнева направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 17.08.2023 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение