Решение № 218 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г.

Решение № 218 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. П. С., майка на починалата М. И. С. срещу решение № 105 от 13.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 90/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с поето е потвърдена присъда № 1 от 17.01.2018 г. по НОХД № 113/17 г. на Смолянския окръжен съд. Иска се увеличаване на наказанието и размера на присъденото обезщетение. В съдебно повереникът поддържа доводите в жалбата. Излага съображения, че престъплението е изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, че въззивният съд е изразил същото становище в мотивите към решението си, и е следвало да прецени като съответно наказанието доживотен затвор. Счита, че само по този начин е възможно да бъде постигната генерална превенция. Гражданският ищец и частен обвинител С. моли съда за справедливо наказание. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна. Твърди, че аргументите, изложени в нея вече са били надлежно обсъдени от въззивния съд. Подчертава, че деецът не се отличава с висока степен на обществена опасност. Намира присъденото обезщетение за справедливо. Становището на представителя на ВКП е, че решението следва да бъде оставено в сила. Самият подсъдим изразява съжаление за извършеното. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от легитимирано лице и в законоустановения срок касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни. Подсъдимият П. П. Р. е признат за виновен в това, че на 13.03.2017 г. в [населено място], обл. С., умишлено умъртвил М. И. С., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост и предумишлено – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, и т. 6, вр. чл. 115 от НК. Съдебното следствие е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е преценил, че справедливото наказание е лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, намалил го е с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, и е осъдил Р. на лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието. На майката на убитата е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сто хиляди лева, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от сто и петдесет хиляди лева. При решаване на въпроса за наказанието не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени съобразно изискванията по чл. 107, ал. 3 от НПК данните за личността на подсъдимия и на извършеното. В съдебните актове на окръжния и апелативния съд коректно са изброени и обсъдени всички установени факти от значение за отговорността на извършителя. Констатирани са редица смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, положителна характеристика, изразено разкаяние. Напълно законосъобразно положителна оценка е получило и самопризнанието, направено в момент, когато полицейските служители и притеклите се на помощ съседи още не са предполагали, че е извършено убийство, и по този начин е допринесло за разкриване на обективната истина. Всички изтъкнати от касатора аргументи, свързани с тежестта на деянието, са отчетени с правната му квалификация. Като единствено отегчаващо обстоятелство в конкретния случай се откроява броят на квалифициращите признаци. Независимо, че в мотивите на Смолянският окръжен съд е записано, че смекчаващите обстоятелства преобладават, на отегчаващото такова е отдадено голямо значение, тъй като наказанието е определено малко над средния размер, което кореспондира на баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. И двете предходни съдебни инстанции са обсъдили надлежно предпоставките за налагане на по-тежкото по вид наказание и настоящият състав на ВКС напълно споделя съображенията, изложени по този повод. За да се наложи наказание "доживотен затвор", законодателят изисква установяване на "изключителна тежест" на извършеното престъпление. Престъплението "убийство" е винаги тежко на фона на останалите престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон, но не всякога конкретното деяние разкрива признаците на "изключителна тежест" по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. Такива са само случаите, при които отегчаващите обстоятелства са изразени в степен и количество, явно надхвърлящи обичайните при този вид престъпления. Тежестта на обсъжданото деяние е завишена поради съвкупното проявление на трите отделни по-тежко квалифициращи признаци, но подобни характеристики не са изключение за престъпленията от този вид. Извън преценката за обществената опасност на деянието, при определяне на наказанието винаги следва да бъдат направени и изводи за обществената опасност на дееца. Специфичното по отношение на наказанието «доживотен затвор» е, че то би могло да се наложи само спрямо извършител, за който е установено, че е изключително трудно поправим, не се плаши от репресия и съществува опасност да рецидивира. Подобна констатация е несъвместима с данните за личността на подсъдимия Р.. За него проявата е била изолирана, осъществена под влиянието на алкохол и острото чувство на ревност и разочарование от предателство на изключително близък човек. Разкаянието му е дълбоко и искрено, ярко манифестирано с последвалия суициден опит. От решаващо значение е оценката на обществения кръг, от който изхождат подсъдимият и пострадалата С., който в по-тесен смисъл е адресат на генералната превенция. Агресията е определена като нетипична за Р.. Той е характеризиран по местоживеене като трудолюбив, тих, скромен, услужлив и добър човек. При определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предходните съдебни инстанции са спазили принципите на справедливостта. Касационната жалба не съдържа никакви конкретни съображения, касаещи гражданския иск. В мотивите на присъдата и на въззивното решение задълбочено са обсъдени съществувалите отношения на синовна обич и подкрепа, периодичността на контактите, отражението, начинът, по който трагичното събитие се е отразило на майката на пострадалата. Съобразена е и съдебната практика. Няма основание за увеличение на сумата от сто хиляди лева, с която подсъдимият Р. следва да възмезди гражданския ищец С. за понесените болки и страдания. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,