Решение № 1864 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2020 г.

Решение № 1864 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. В. и Н. Р., подадена чрез процесуалния им представител адв. В. С., срещу решение № 184 от 14.04.2020 година, постановено по адм. дело № 572/2019 година по описа на Административен съд Монтана. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на Ф. В. срещу заповед № 14-23/25.09.2019 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър (АГКК) – град София, в частта й, касаеща поземлен имот с идентификатор 21840.204.280 и е отхвърлена жалбата на Н. Р. срещу същата заповед, в частта й, касаеща поземлен имот с идентификатор 21840.204.282 по кадастралната карта на [населено място], община Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър – град София, в оспорените й части, да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър – град София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Ф. В. и Н. Р. срещу заповед № 14-23/25.09.2019 година на изпълнителния директор на АГКК – град София, в частта й, касаеща поземлени имоти с идентификатори 21840.204.280 и 21840.204.282 по кадастралната карта на [населено място], община Монтана. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 53 б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 53 б, ал. 5, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и с нея е одобрено изменението на КККР на [населено място], изразяващо се в промяна площта и границите на поземлените имоти, с оглед нанасянето на асфалтов път от републиканската пътна мрежа III-112 (Монтана-Видин) в участъка, преминаващ през землището на [населено място]. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед засегнатите с изменението повече от 50 поземлени имота, издадена е в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е още, че жалбата на Ф. В. срещу заповедта в частта й относно поземлен имот с идентификатор 21840.204.280 е недопустима за разглеждане по същество, поради липсата на правен интерес у оспорващата, поради което е оставил без разглеждане жалбата й. Оспорването на Н. Р. срещу заповедта, в частта й, касаеща поземлен имот с идентификатор 21840.204.282 съдът е приел за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните и обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма с правилно посочени прави основания, а именно чл. 53 б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 53 б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, поради установена явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Именно такова несъответствие на съществуващ в местността траен топографски обект е налице в случая, поради което посоченото правно основание в административния акт е правилно. При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Това е така, тъй като при установената явна фактическа грешка в КККР на [населено място], изпълнителният директор на АГКК – град София е компетентен да постанови само изменението й, но не може да реши въпроса относно обезщетяването на собствениците на земеделските земи, засегнати от изменението. Законосъобразно е извършена и процедурата за съобщаване на заповедта по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗКИР. В случая е спазено изискването по чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР, а именно, че за административния орган по посочената разпоредба съществува задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на областна дирекция "Земеделие" – Монтана за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. От данните по делото безспорно е установено, че областна дирекция "Земеделие" – Монтана е уведомена за започнатото производство, като е дадена възможност да се запознае и да съгласува скицата – проект за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти по реда на чл. 10 б ал. 1 от ЗПЗЗ. Произнасянето на директора на ОД "Земеделие" е разписано от законодателя като задължително изискване и част от процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като тя се дължи на несъответствие на съществуващи в местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия с границите на имотите, представляващи земеделски земи в плановете и картите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. Посочената разпоредба предвижда, че "Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10 б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище". В случая това изискване на закона е спазено от компетентния орган, като видно от редакцията на нормата, тя е императивна и не дава възможност на органа, компетентен по изменение на КККР, възможност да направи преценка. Напротив той е задължен да изпрати преписката за съгласуване. Видно от последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение е необходимо да бъде постановено мотивирано становище от директора на ОД "Земеделие", което при извършването на настоящата процедура е налице. Следва да се посочи, че по принцип становището следва да бъде издадено и съобщено на компетентния за изменението орган, преди издаването на административния акт, за да може последният да се съобрази с изложените в него констатации. В случая, това не е извършено в посочената последователност, но с оглед изложеното в становището, а именно, че засегнатите собственици не подлежат на обезщетяване, а на отчуждаване на засегнатите имоти, то това нарушение не може да се приеме като съществено и водещо до отмяна на административния акт само на това основание. В тази връзка изложените от първоинстанционния съд мотиви за наличието на две различни по своя характер процедури се споделят от настоящия касационен състав. Ето защо заповедта, с която е одобрено изменението на КККР на [населено място], по отношение на имот с идентификатор 21840.204.282 се явява законосъобразна, а подадената от Н. Р. жалба срещу нея неоснователна, както правилно е приел и административният съд. По отношение мотивите на съда относно липсата на правен интерес от оспорване на заповедта от Ф. В., то същите не се споделят от настоящия състав, но са правилни като краен резултат. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-300/01.02.2018 година на изпълнителния директор на АГКК - София, като собственици на имот с идентификатор 21840.204.280, границите и площта на който се засягат чрез изменението на КККР, са записани наследници на Й. В., каквато видно от представеното удостоверение за наследници се явява Ф. В.. Посочената заповед има стабилитет по отношение на одобрените с нея имоти по граници и площ и по отношение записаните собственици за съответните имоти. В случая обаче е извършена съдебна делба и промяната в собствеността на имота не е била надлежно отразена в кадастралните регистри, като с оглед на нея за собственик на имот с идентификатор 21840.204.280 съдът е приел Д. М., от която не е депозирана жалба срещу заповедта. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че за оспорващата Ф. В. е налице правен интерес за оспорване на заповедта за изменение на КККР, то това не би променило крайния извод за законосъобразност на административния акт, в оспорената му част по съображенията изложени от първоинстанционния съд. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд Монтана е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,