Решение № 12710 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2011 г.

Решение № 12710 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Амер Муртада Юсеф, гражданин на Ирак срещу решение № 177/19.04.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Амер Юсеф е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Приел е че са констатирани противоречия в обясненията на бежанеца. Обжалваният административен акт е частично законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От данните по делото се установява, че Юсеф е роден в гр. Кербала, гражданин на Ирак, народност - арабин, религиозна принадлежност - мюсюлманин-шиит, неженен. Пристигнала е в Р България нелегално през месец март 2010 г. Кандидатът е мотивирал молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с проблеми във връзка с това, че баща му е офицер от армията на Садам Юсеин и терористи са убили сестра му в дома им при нападение. Заради проблемите с цялото семейство заминало за гр. Багдат. Затова се нуждае от закрила. Административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец по отношение на Юсеф, с мотиви, че разказаната от него бежанска история е противоречива и се стреми да обоснове собствената си бежанска история със смъртта на сестра си и работата на баща му. Приел е, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Чужденецът не е преследван във връзка с твърдяната принадлежност на баща си към армията на Садам Хюсеин нито е имал в тази връзка конкретни проблеми в страната. Приложената справка на Дирекция МДЕБФ от 27.01.2011 г. отразява състоянието в страната през 2008, 2009 и част от 2010 г., тя не е актуална за състоянието на страната. Вярно е че, по принцип не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната, но все пак преценката за нуждата от закрила следва да изследва всяка възможна опасност лично за молителя. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на служби за сигурност на съответната държава за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност, не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. Този страх следва да е основателен и да застраша конкретното лице. В същото време по делото не се представиха доказателства за сегашното състояние в страната с оглед ноторно известните факти за политическа нестабилност на страните от този регион. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че жалбоподателя не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Не се установява спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Поради това искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания: В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Ирак. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция-Международна дейност не са актуални. От други информационни източници се установява, че ситуацията в Ирак остава напрегната. Следва да се отбележи, че изследването на факта налице ли е "безогледно насилие", има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока, тъй като приложените справки са информация от други години, не са актуални. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,