Решение № 5815 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. Печева от гр. Плевен против Решение 413/26.09.2023 год. постановено по адм. д. 466/2023 год. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата и срещу Решение 2153-14-32/16.05.2023 год. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Печева срещу Разпореждане РВ-3-14-00773314/24.06.2020 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка твърди, че съдът я е лишил от възможност да участва в съдебното производство и да се защити лично като не е отложил делото за друга дата въпреки подадената молба; съдът не изложил мотиви по всички наведени от нея възражения; съдът отхвърлил доказателствените и искания без съответните мотиви; съдът неправилно определил предмета на спора. Твърди се още, че съдът не е компетентен да се произнася дали един договор е действителен или не. Излага подробни съображения, че ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД е действащо предприятие. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени решението на Директора на ТП на НОИ Плевен. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Плевен чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорова в писмен отговор оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Плевен е решение 2153-14-32/16.05.2023 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Печева срещу Разпореждане РВ-3-14-00773314/24.06.2020 год. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ Плевен като неоснователна. С разпореждането е наредено лицето доброволно да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 30.01.2018 год.-20.08.2018 год. в размер на 15 193, 82 лева, от които 12 515, 46 лева главница и 2 678, 36 лева лихви. От фактическа страна е установено, че Печева има сключен трудов договор с ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД от 25.02.2008 год. до 15.01.2019 год. За периода от 30.01.2018 год. до 20.08.2018 год. Ц. Печева е в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване по издадени седем болнични листи. При извършена проверка на осигурителя ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД е установено, че за периода 01.01.2018 год. до 31.08.2018 год. няма доказателства да е извършвана търговска дейност-не се внесени задължителните осигурителни вноски, не са представени първични счетоводни документи, предприятието не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20, не притежава материали, стоки и продукция, няма приходи от търговска дейност. Резултатите от проверката са обективирани в протокол П-04001518156998-073-002/12.12.2018 год. Административният орган е направил извод, че Печева не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице действащо предприятие. В тази връзка полученото парично обезщетение за временна неработоспособност е недобросъвестно получено и лицето следва да го възстанови. Решението на директора на ТП на НОИ Плевен е обжалвано пред Административен съд Плевен, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Печева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително включително установеното от органите по приходи на НАП, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Приел е, че за периода 01.01.2018 год. до 31.08.2018 год. не са представени първични счетоводни документи от страна на дружеството, задължителните осигурителни вноски по всички фондове не са внесени, има едно назначено по трудов договор лице, а именно оспорващата, дружеството няма приходи от търговска дейност, не води сметки от групи 20 и 30, както и че дружеството има задължения в размер на 184 339, 46 лева. Направен е извод, че Ц. Печева няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като наличието на трудов договор не е достатъчно, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. След като дружеството ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД не е осъществявало търговска дейност, същото не се явява осигурител, то Печева няма качеството на осигурено лице. В следствие на така установеното са издадени и задължителни предписания на ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД за заличаване на данни по чл.5, ал.1, т.1 от КСО по отношение на Печева. Съдът намира за правилен извода на административния орган, че след като Печева няма качеството на осигурено лице, то тя неправомерно е получила парично обезщетение за временна неработоспособност, което следва да бъде възстановено. Съдът мотивирано е отговорил на всички възражения наведени в първоинстанционната жалба като ги е отхвърлил като неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно за да имат право на парично обезщетение лицата следва да са осигурени. Видно от анализа на доказателствата по делото се установява, че през процесния период от 01.01.2018 год. до 31.08.2018 год. дружеството ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД не е развивало търговска дейност, т.е. загубило е качеството си на осигурител и следователно подаваните данни в РОЛ по отношение на Ц. Печева са некоректни. В тази връзка на дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.1, т.1 от КСО по отношение на Печева. Отделно от това в производството пред първата инстанция жалбоподателката не е оборила констатациите на административния орган относно липсата на търговска дейност на дружеството през процесния период. Изводът, който е направил първоинстанционният съд относно липсата на качеството на осигурено лице на Печева се споделя напълно от настоящата инстанция. В конкретния случай Печева не е осигурено лице по смисъла на ДР на КСО. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 от КСО прави получаваното обезщетение недължимо. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Съгласно константната практика на ВАС от съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В случая обаче по делото не са налични данни, че ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД е развивало дейност търговска/стопанска през процесния период, поради което същото няма качеството на осигурител по отношение на Печева. При извършена от контролните органи на НАП проверка е установено, че дружеството не е представило първични счетоводни документи, няма приходи от търговска дейност, няма движение по сметки от група 20 и 30, т.е няма доказателства за реално извършвана търговска дейност от дружеството. Не е установено същото да притежава финансови активи, недвижими имоти и др. Установени са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за Печева. По делото е установено обстоятелството, че дружеството не е осъществявало търговска/стопанска дейност съответно осигурително правоотношение между Печева и ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД не е налично. Обжалваното пред първата инстанция разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност е постановено след издаване на задължителни предписания за заличаване на данните в РОЛ подадени от ПАРД СКОРПИОН 111 ЕООД за жалбоподателката по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Заличените данни са послужили при преценката на правото и за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход се явява обвързващо обстоятелство за ръководителят осъществяващ контрол по разходите на ДОО, действащ в условията на обвързана компетентност, което той е длъжен да съобрази издавайки процесното разпореждане. За допълнение на настоящото изложение следва да се посочи, че служебно известно е на настоящия съд, че издадените задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО са обжалвани от дружеството и от Ц. Печева пред Административен съд Плевен. С решение 125/10.03.2023 год. постановено по адм.д. 763/2021 год. по описа на Административен съд Плевен същият е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение 2153-14-68/08.09.2021 год. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 год. Жалбата на Ц. Печена срещу решението на директора на ТП на НОИ Плевен е оставена без разглеждане, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. С решение 1207/01.02.2024 год. постановено по адм.д. 4200/2023 год. по описа на ВАС, състав на ВАС е оставил в сила решението на административния съд. Решението е окончателно. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Налице е нормативно предвидено задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни правилен е изводът на административния орган, че лицето е недобросъвестно предвид липсата на убедителни доказателства, че дружеството е осъществявало търговска дейност. Не е логично лицето да не знае дали дружеството, с което има сключен трудов договор развива дейност. След като дружеството не развива търговска/стопанска дейност, то касаторката няма качеството на осигурено лице и съответно законосъобразно ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност. Правилно административният съд е приел, че издадените административни актове на органите на НОИ са законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 от АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно. Наведените възражения в касационната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения са неоснователни. Касаторката счита, че съдът я е лишил от възможността да се защити лично като не е отложил делото за друга дата, на която жалбоподателката да може да присъства. От данните по делото се установява, че съдебното заседание е било насрочено за 12.07.2023 год., за която дата Печева е била надлежно уведомена. Поради заболяване на съдията-докладчик делото е отложено за 20.09.2023 год., за която дата Печева лично е уведомена на 13.07.2023 год. чрез получаване на призовка. На същия ден по делото е постъпила молба от Ц. Печева, в която същата моли съдът да бъде определена нова дата за разглеждане на делото, тъй като тя не може да присъства на 20.09.2023 год. Излага съображения, че живее и работи в Австрия и ще бъде в България в периода 23.10.2023 год.-14.11.2023 год. Моли съдът да насрочи делото в този период. С определение 1435/19.07.2023 год. съдията-докладчик е оставил без уважение молбата на Печева като е приел, че обстоятелството, че оспорващата живее и работи в чужбина не е пречка за разглеждане на делото. Според съдът лицето има възможност да организира защитата си включително да упълномощи свой представител, който да я представлява по делото. На 19.09.2023 год. по делото е постъпила писмена защита от Ц. Печева. На 20.09.2023 год. по делото е постъпила писмо от Печева, с което същата изпраща билет за пътуване до Австрия като доказателство, че не може да присъства на съдебното заседание на 20.09.2023 год. На тази дата съдът е приел, че страните са редовно призовани, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и е разгледал същото. Настоящият състав на ВАС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените процесуални нарушения. За съдебното заседание проведено на 20.09.2023 год. страните са били редовно призовани видно от приложените по делото призовки. Ц. Печева лично е получила призовката си на 13.07.2023 год. Съгласно чл.142, ал.2 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В настоящия случай, както правилно е отбелязал административния съд, оспорващата е имала достатъчно време да организира защитата си. Същата е била редовно призована за съдебното заседание, а съгласно ал.1 на чл.142 неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Въз основа на гореизложеното възражението за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд е неоснователно. Възражението за допуснато от съда нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК също е неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на оспорващата наведени в жалбата и до съда като ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно съдът е определил спорния по делото въпрос и аргументирано въз основа на събраните доказателства е извел извод за неоснователност на жалбата на Печева. Неоснователно е възражението на касаторката, че административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по отношение на действителността на трудовия договор. Такова произнасяне в процесното решение. Съдът не е обсъждал въпроса относно действителността на трудовия договор на касаторката. Единственият извод, който е направил във връзка с трудовия и договор, е че същият не е достатъчен да се признае качеството на осигурено лице на Печева. Възраженията на касаторката относно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон не се споделят от настоящия съд като съображенията за това са изложени по-горе. С оглед гореизложеното касационната инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение