Решение № 558 от 14.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1989/2012 г.

Решение № 558 от 14.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1989/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационни жалби срещу нова въззивна присъда № 123 от 08.03.2012 г. по внохд № 422/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, подадени от упълномощените защитници на подсъдимите, съответно: от адвокат Р. Н. - за подсъдимия А. К. Х. и от адвокат Р. Ц. - защитник на подсъдимия В. Г. Ц. В касационната жалба на защитата на подс. А. Х. се сочат всички касационни основания. Основно и в двете жалби се изтъкват доводи за недоказаност на деянието и авторството от подсъдимите. Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания предвид чистото съдебно минало и прекомерно продължителния срок на разглеждане на делото, който е предпоставка за прилагане на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. С атакуваната присъда е отменена първоинстанционната присъда № 3422/22.12.2010 г. по нохд № 297/97 г. на РС гр. Сандански в частта, в която подсъдимите подсъдимия А. К. Х. и В. Г. Ц. са били признати за невиновни и за оправдани по обвинението за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. т. 3 и 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и вместо това с въззивна присъда № 123 от 08.03.2012 г. по внохд № 422/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград подсъдимите са признати за виновни по обвинението за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. т. 3 и 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК са осъдени на по десет месеца лишаване от свобода, като за всеки от тях същото е отложено за изпълнение за срок от три години, от влизане в сила на присъдата, съгласно чл. 66, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Ц. се явява лично и с адвокат Ц. Не се явява редовно призован подс. Х. като за него се явява защитата му адвокат Н. Адвокат Ц. и адвокат Н. заявяват, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване срещу подсъдимите относно повдигнатото им обвинение и молят присъдата да бъде отменена, а производството по делото да бъде прекратено. Аргументират се с фактите, че инкриминираното деяние е извършено на 24.10.1997 г., откогато, до датата на разглеждане делото пред ВКС, петнадесетгодишният срок, надвишаващ с една втора предвидената в закона давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НПК за наказателно преследване на подсъдимите за процесното деяние, е изтекъл. Подсъдимият В. Г. Ц. заявява устно пред съдебния състав изричното си искане наказателното производство да не бъде продължавано, а да се прекрати на основание настъпилата погасителна давност за наказателно преследване по отношение инкриминираното деяние. Подсъдимият А. К. Х. прави искане производството по делото да бъде прекратено на основание изтеклата погасителна давност, отразяващо волята му в писмена молба до ВКС. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни и иска оставяне в сила на въззивната присъда. В последната си дума подсъдимият В. Г. Ц. иска прилагането на института за абсолютната давност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ НАМЕРИ СЛЕДНОТО: ВКС съобрази времеизвършването на инкриминираното деяние, което е на 24.10.1997 г. Предвидената за престъплението по чл. 280, ал. 2, т. т. 3 и 4 НК санкция е от една до десет години лишаване от свобода. Обсъдени в рамките на правилата на чл. 81, ал. 1, т. 3 и ал. 3 и във вр. чл. 81, ал. 3 НК, данните за времето на извършване инкриминираното деяние и за изтеклият погасителен срок за наказателно преследване на подсъдимите за същото деяние към момента на образуване и разглеждане делото пред ВКС, сочат на безусловно изтичане на абсолютният давностен срок за наказателно преследване на подсъдимите А. К. Х. и В. Г. Ц. Абсолютната давност в случая е изтекла на 24.10.2012 г. и наказателното преследване е недопустимо, освен при изрично заявено от подсъдимите желание то да продължи. При установеното категорично искане от подсъдимите производството да бъде прекратено, е недопустима касационна проверка на атакуваната присъда. Настъпилите в хода на делото пред настоящата инстанция предпоставки предвидени в чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 3 НК водят до правни последици за отмяна на постановените съдебни актове и до прекратяване на наказателното производство, както изисква императивът на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Водим от тези мотиви, ВКС, III н. о. в настоящият съдебен състав