Решение № 6520 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7/2020 г.

Решение № 6520 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2488/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2883/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което по жалба на ЕТ "Деско – ЛЛ – Д. Лулчев" е отменен РА № Р-16001617008876-091-001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 290/10.05.2019 г. на посочения по-горе директор, в частта за начислен ДДС за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на ---5 104, 33 лв. и лихви – 2 076, 60 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно по посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че в първоинстанционното решение липсва излагане на фактическата обстановка, поради което не е ясно дали решаващият състав правилно е възприел същата и има ли спор по фактите. На следващо място прави възражение, че не са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства и не е изразено становище относно тяхното кредитиране, както и кои факти са приети за безспорно установени и кои са останали недоказани. Основното оплакване на касатора е досежно липсата на мотиви в така постановения съдебен акт относно незаконосъобразността, водеща до отмяна на оспорения РА. Съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски. При условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат от Д. Лулчев, в качеството му на ЕТ "Деско – ЛЛ – Д. Лулчев", ако такива се поискат. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Деско – ЛЛ – Д. Лулчев", гр. Пловдив, чрез адв. Г. Маринов в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесния РА, органите по приходите са игнорирали нормата на чл. 27 от ЗДДФЛ и неправилно са приели, че за отдаването под наем на недвижим имот в режим на СИО следва да се начисли ДДС. Счита, че видно от доказателствата по делото се установява, че към 31 декември на 2011 г., 2012 г., 2013 г. 2014 г., 2015 г. и 2016 г. няма заведени недвижими имоти в счетоводството на предприятието на ЕТ, поради което сумите от отдаване под наем на недвижимия имот се явяват доход на физическите лица /съпрузи/ и същите следва да се облагат по реда на чл. 32 от ЗДДФЛ, което в конкретния случай е сторено. В тази връзка обосновава извод, че при липса на основание за облагане с ДДС РА следва да бъде отменен изцяло в потвърдената му част. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е извършил преценка при провеждането на ревизионното производство спазени ли са правилата за извършване на данъчно – осигурителния контрол, регламентирани в гл. XV от ДОПК. Като се има предвид, че съдът е съд по същество, съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, той е длъжен да прецени законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като с издаването на заповедта за възлагане на ревизия се определят данните за ревизираното лице, както и видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка, в оспореното решение е налице пропуск от страна на съда, отнасящ се до конституирането на страните в процеса. В действителност законът не прави разлика между физическо лице и едноличен търговец, а с регистрацията на последния по реда на чл. 56, ал. 1 ТЗ само се разширява неговата правосубектност да извършва търговска дейност чрез организационно-правната структура по ТЗ на неговото предприятие. И ДОПК не прави такава разлика, като в чл. 14 изрично са посочени задължените лица, а това са физически и юридически лица. Eдноличните търговци се приравняват на физически лица с търговска правосубектност. Съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните по делото и по този начин е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 е 3 АПК. На следващо място, първоинстанционният съд не е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за определяне на задълженията на ревизираното лице за процесните периоди. Решаващият състав не е обсъдил нито едно от доказателствата по делото и затова в решението му липсват мотиви относно тази преценка. Неизлагането на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, представлява пречка за извеждане на съответните съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материалноправни норми. По така процедирания начин следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение страда от липса на мотиви, тъй като съдът не е установил фактическата обстановка по делото и вледствие на това не е изложил и собствени правни изводи. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на собствени мотиви. Императивно е задължението съдът да мотивира съдебния си акт и в случая то не е спазено и грубо е нарушено. Липсата на преценка в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, а оттам и правните изводи, които съдът е длъжен да изложи в съдебния си акт е довела до отмяната на ревизионния акт, извършена от съда в нарушение на задълженията му като съд по същество. Това е пречка на настоящата касационната инстанция да направи своята преценка, тъй като при необсъждане от съда на доказателствата по делото, е невъзможно да се извършва фактически установявания, което е задължение на първостепенния съд, нито може да се извърши преценка по съществото на спора относно дължимостта или не на данъчните задължения, определени от приходните органи. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид неизлагането на собствени мотиви относно фактите и правните изводи по съществото на спора. При така установеното обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - гр. Пловдив за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по исканията на страните за разноски, а при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение