Решение № 6500 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 878/2020 г.

Решение № 6500 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 878/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 402 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 550/2019 г., Административен съд – С. З., пети състав, е отхвърлил жалба на "ВИП СТАЙЛ ПЕТРОВА " ЕООД, ЕИК *********, гр. С. Загора, ул. "К. А.. Б." №..., представлявано от управителя П. Пеева, срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК – 437 - 0408995/10.07.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" П. в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, като е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ВИП СТАЙЛ ПЕТРОВА " ЕООД, ЕИК *********, гр. С. Загора, ул. "К. А.. Б." №..., представлявано от управителя П. Пеева, чрез пълномощника му адв. Д. Манджуров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд С. З. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. З. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Ответният по касационната жалба наалник на отдел "Оперативни дейности" П. в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител юрк. Ц. Карушкова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – С. З. е отхвърлил жалба на "ВИП СТАЙЛ ПЕТРОВА " ЕООД, ЕИК *********, гр. С. Загора, ул. "К. А.. Б." №..., представлявано от управителя П. Пеева, срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК – 437 - 0408995/10.07.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" П. в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аператив, находящ се в гр. С. Загора, ул. "А. Т." .№..., стопанисвано от "ВИП СТАЙЛ ПЕТРОВА" ЕООД както и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, както и събраните по делото доказателства. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в писмена форма и притежава необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. В тази насока на първо място съдът е възпроизвел относимите разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Направен е извод, че тълкуването на цитираните разпоредби налага извод, че неспазването на изискването на чл. 26, ал. 1 Наредба № Н – 18 относно характеристиките и съдържанието на касовата бележка се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на начина на издаване на съответен документ за продажба. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че те установяват описаната в заповедта фактическа обстановка на нарушението, изразяваща се в това, че при извършена оперативна проверка в обект на дружеството е установено, че издаденият касов бон не притежава изискуеми реквизити – наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, както и са установени чрез издаден по надлежния ред протокол. На стр. 6 от решението на база на тълкуване на нормата на чл. 186 ЗДДС, решаващият съд е направил извод, че при установено нарушение, посочено в нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, като законът не предвижда възможност когато нарушение е отстранено впоследствие, органът да не налага мярка. Посочено е още, че наличието или липсата на вреди, съответно на възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока за налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното правомощие по прилагането на мярката. На основание изложеното е прието, че установените факти по делото водят до извод, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н – 18/2006 съставлява основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. На стр. 7 от решението административният съд е изложил мотиви относно продължителността на мярката, като като краен извод е прието, че определеният срок е в съответствие с охраняваните обществени отношения, съответства на целта на закона по чл. 22 ЗАНН и на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – С. З. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че не посочването на наименованието и количеството на продадената стока не може да доведе до неблагоприятни последици за данъчните задължения на дружеството, поради което не е следвало да бъде налагана ПАМ. Твърди се още, че още на следващия ден след установяване на нарушението фискалният апарат е бил преведен в съответствие на изискванията на Наредба № Н – 18/2006 г., поради което не е следвало да бъде издавана заповед за налагане на ПАМ, доколкото допуснатото нарушение към датата на издаването вече е било отстранено и преустановено. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че дружеството е издавало фискални бонове за извършени продажби на стоки, като в същите не е посочено наименованието на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове на закупените стоки или услуги. Изискванията на които следва да отговаря касовата бележка от фискално устройство са определени в нормата на чл. 26 от цитираната Наредба Н – 18/2006 г. на министъра на финансите и едно от тях е това по ал. 1, т. 1, 7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. С оглед на това първоинстанцинният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – принудителна административна мярка се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В този смисъл оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на условие за издаване на оспорената заповед, се явява неоснователно. Не може да бъде споделено и другото оплакване на касатора за допуснато нарушение на закона свързано с това, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ допуснатото нарушение от дружеството е било вече отстранено, т. е. отсъствало е условие за издаването й. Първоинстанционният съд е разгледал подробно това възражение на жалбоподателя / стр. 6 от решението, л. 46 от първоинстанционното дело/, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция като обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Правилно е било посочено, че налагането на ПАМ не е обвързано с възможното настъпване на вреди за фиска, съответно не е материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ, а настъпилите вреди или тяхното отсъствие е обстоятелство, относимо към срока на налагане на мярката. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата като законосъобразна, Административен съд – гр. С. Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено при условията на чл24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,