Решение № 11054 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Ракитово, чрез процесуалния й представител адвокат М. Георгиева, срещу решение 371/05.05.2021 г. постановено по адм. дело 337/2020 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на общината против решение за отказ 03-РД/248/27.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отхвърлено изцяло проектното предложение на общината, с наименование "Подобряване на енергийната ефективност в административната сграда на кметство в град Костадиново и административна сграда на община Ракитово в град Ракитово", за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти "Енергийна ефективност "Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност", по мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., в размер на 617 177.29лв, на посочено основание чл. 38, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, като издадено в нарушение на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Община Ракитово, срещу решение за отказ 03-РД/248/27.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отхвърлено изцяло проектното й предложение с наименование "Подобряване на енергийната ефективност в административната сграда на кметство в град Костадиново и административна сграда на община Ракитово в град Ракитово" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти "Енергийна ефективност "Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., в размер на 617 177.29лв, на посочено основание чл. 38, т. 3, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. В съответствие с приобщените доказателства, по делото е констатирано, че на 11.10.2018 г. Община Ракитово е подала проектно предложение с посоченото наименование. След извършени от ДФЗ предварителна оценка и оценка на административното съответствие и допустимостта на предложението, респективно - след проведена техническа и финансова оценка, с уведомително писмо изх. 01-0800/2960/20.09.2019 г. изпратено от изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 27.09.2019 г., общината е известена, че проектът е включен в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата, но с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 292 164.59лв. В раздел II от уведомителното писмо са изложени мотиви за корекцията на бюджета, като е прието, че част от разходите са недопустими за финансиране /до пълния размер на заявената с проекта сума от 617 177.29лв/. Наред с горното в уведомителното писмо е указано, че на основание т. 27.1 от Условията за кандидатстване, преди подписване на административния договор общината следва да представи: заповед на кмета в случаите, когато административният договор ще бъде подписан от лице, различно от кмета на Община Ракитово; удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", относно обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП; а в случай на настъпила промяна в декларираните при кандидатстването обстоятелства - и подписана от кмета, нова декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 7 от ПМС 162/2016 г., в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението. По делото липсва спор, че в посочения срок общината не е депозирала изисканите й документи, при което на 27.01.2020 г. е постановен обжалваният в настоящото първоинстанционно производство, отказ. Наместо това, в предоставения й с уведомително писмо изх. 01-0800/2960/20.09.2019 г., 14-дневен срок, Община Ракитово го е обжалвала в частта му по раздел ІІ, т.т. 4-16 включително. В резултат от оспорването писмото е отменено в посочената част /по раздел ІІ, т.т. 4-16/, с влязло в сила решение 555/04.08.2020 г. по адм. дело 1348/2019 г. на АС-Пазарджик, потвърдено с решение 2191/18.02.2021 г. по адм. дело 11551/2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. Съдът в решението си по адм. дело 337/2020 г., изрично е отбелязал, че към момента на приключване на устните състезания, вече е факт частичната отмяна на уведомителното писмо от 20.09.2019 г. Независимо от това, при преценката си относно законосъобразността на решение 03-РД/248/27.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, /с което проектът е отхвърлен изцяло, в т.ч. в незаконосъобразно коригираната му част по раздел ІІ, т.т.4-16 от уведомителното писмо, в която последното е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне с влезлите в сила на 18.02.2021 г., решения на АС-Пазаджик и ВАС/, не е обсъдил последиците от тази отмяна, приемайки, че от значение е единствено, че кандидатът не е спазил срока по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ за представяне на доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. Най-общо, за да отхвърли жалбата на Община Ракитово Административен съд-Пазарджик по процесното дело, е счел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Отбелязал е, че предоставеният на общината с писмото от 20.09.2019 г., 30-дневен срок за депозиране на документите, е изтекъл на 27.10.2019 г., /а не както е прието в решението на изпълнителния директор на ДФЗ - на 20.10.2019 г./, но доколкото общината не е изпълнила задължението си да ги внесе, като по този начин докаже, че отговаря на всички критерии за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, то правилно изпълнителният директор на ДФЗ е постановил отказ по проектното й предложение в неговата цялост. Така постановеното решение е неправилно. Видно е, че съдът не е съобразил всички релевантни за спора факти, което е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт, респективно - до противоречието на същия с приложимия материален закон. Правното основание, на което е издадено обжалваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, според който в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. На свой ред чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и т. 27.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-7.008-0003 "Енергийна ефективност", изискват при наличието на одобрен оценителен доклад и преди сключването на административния договор, кандидатът в 30-дневен срок да представи доказателства, че отговаря на условията за бенефициер. В тази връзка са били дадени и указанията на Община Ракитово, да представи заповед на кмета в случай, че административният договор ще бъде подписан от лице, различно от кмета, удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, а при необходимост - и нова декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Предвид естеството и формулировката на искането за представяне на тези документи, съдът не е съобразил, че два от тях /заповед на кмета и декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, са изискани под условията съответно, че договорът ще бъде подписан от различно от кмета лице и че са налице промени в обстоятелствата, декларирани с първоначално представената декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Досежно третият документ - удостоверение от органи на ИА "ГИТ", е отчетено, че според чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 1 от ПМС 162/05.07.2016 г., безвъзмедна финансова помощ не се предоставя на кандидати, за които са налице основания за отстраняване от участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, в т.ч. и по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, но не и че липсата на тези обстоятелства /съгласно чл. 7, ал. 7 от ПМС 162/, се установява от кандидатите на два етапа - при кандидатстването само с декларации и едва при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ - с официални документи /ако такива се издават/ или само с декларации в останалите случаи, при това само ако не са декларирани по-рано или е налице промяна във вече декларираните обстоятелства. Следва да се отбележи, че в уведомителното писмо от 20.09.2019 г. не е посочено коя от двете хипотези в случая е налице, включително с оглед данните от декларацията на Община Ракитово, по приложение 2 към Условията за кандидатстване /л. 170 и сл. от първоинстанционното дело/ и заявената с нея от кандидата, липса на пречки по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Посочените обстоятелства са от значение за преценката възникнало ли е задължение за допълнително представяне на документи по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а оттам и може ли да се приеме, че неизпълнението на дадените на общината указания в тази връзка, съставляват основание за отказ при условията на чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ. Наред с горното, първоинстанционният съд не е взел предвид, че и само с оглед обстоятелството, че уведомителното писмо е отменено с влязло в сила решение в частта му досежно коригирания бюджет на предложението по раздел ІІ, т.т. 4-16, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне /в т.ч. предполага се и за изготвянето на нов оценителен доклад, от който ще тече нов срок по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, атакуваният отказ, за пълния размер на проектното предложение следва да се приеме за незаконосъобразен. От една страна, размерът на предоставяната безвъзмездна финансова помощ е съществено условие на сключвания по предложението договор, а от друга - правилото на чл. 142, ал. 2 АПК налага, след като към момента на приключване на устните състезания по адм. дело 337/2020 г. вече е постановено решение 2191/18.02.2021 г. по адм. дело 11551/2020 г. на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила решение 555/04.08.2020 г. по адм. дело 1348/2019 г. на АС-Пазарджик, и преписката е върната на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съд да съобрази последиците на тези съдебни актове. Действително, според чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но ал. 2 изрично урежда възможността в рамките на съдебното производство да бъдат установени нови факти с правно значение, в смисъл на факти, променящи съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. В случая, АС-Пазарджик не е отчел, че отмяната на част от уведомително писмо от 20.09.2019 г., изпратено до Община Ракитово, поставя въпроса налице ли е одобрен от органа доклад по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, предпоставящ сключването на договор, а оттам и даването на срок за представяне на документи по т. 27.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-7.008-0003 "Енергийна ефективност", необходими за да се установи преди подписването му, че кандидатът отговаря на изискванията за бенефициер. След като с влязло в сила съдебно решение е отменена част от раздел II на уведомителното писмо поради установена незаконосъобразност на преценката на оценителната комисия, че част от разходите са недопустими за финансиране, и преписката е върната за ново произнасяне, административният орган дължи извършването на съответни действия в изпълнение на дадените му от съда с влязло в сила решение, указания. В този смисъл, обективираното в решението на изпълнителния директор на ДФЗ от 27.01.2020 г., отхвърляне на проектното предложение в неговата цялост, /а не само в одобрената част на проекта - относно 292 164.59лв/, влиза в противоречие с описаните по-горе съдебни решения и текста на чл. 177 АПК. Първата инстанция неправилно борави и с термина "финансови корекции", сочещ на отмяна на финансиране в случаите, когато плащания по проекти, подпомагани от ЕС са били направени погрешно в резултат на нередности. Иначе казано, финансови корекции се налагат след извършено плащане от страна на управляващия орган и констатирано нарушение на националното или съюзно право, докато в случая е проведена процедура за подбор на проектни предложения, по която според чл. 24, ал. 1 ЗУСЕСИФ безвъзмездна финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган, с административен договор въз основа на одобрено проектно предложение. При процедурата по подбор се извършва оценяване на всяко проектно предложение, включващо: оценка на административното съответствие и допустимостта, както и техническа и финансова оценка /чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗУСЕСИФ/, като едва след класиране се определят проектните предложения, за които се предоставя финансиране. В тази връзка, неправилно е застъпеното от съда схващане, че кандидат, оспорил "финансовите корекции" би бил поставен в по-благоприятно положение от такъв, който не се е възползвал от тази възможност, ако се приеме, че 30-дневният срок по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е започнал да тече, тъй като би имал повече време за набавяне на документите. Спорът относно уведомителното писмо е касаел редуцирани разходи по проектното предложение, които са от съществено значение за изпълнението му и постигане на целите по мярката, а не липсата на време за депозиране на поисканите с него документи. Още повече, че както беше отбелязано по-горе, административният орган не е установил по несъмнен начин необходимостта от изискването на посочените в уведомителното писмо документи, два от които са изрично поискани само в случай, че кметът не подписва лично договора, съответно - при наличие на промяна във вече представената декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а третият - без изложени мотиви с оглед правилото на чл. 7, ал. 7 от ПМС 162 и вече декларираната от общината под страх от наказателна отговорност, липса на обстоятелства, съставляващи пречка за участието й в обществени поръчки по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Наред с горното, определените в АПК срокове за издаване на удостоверение от ИА "ГИТ", несъмнено не биха надхвърлили този, заложен в ЗУСЕСИФ, за да се приеме, че един кандидат е привилегирован пред друг, само защото е подал жалба. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна е налице основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че административният орган с решението си необосновано и неправилно е отхвърлил изцяло проектното предложение на Община Ракитово, актът му като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото - върнато като преписка за ново произнасяне, съобразно направените по-горе изводи за необходимостта от излагане на мотивите, обосноваващи поставеното към общината изискване за представяне на документите, посочени в уведомителното писмо от 20.09.2019 г., а оттам и възможността да се приеме, че непредставянето им в срока, предоставен на Община Ракитово влече постановяване на отказ по проектното предложение. Наред с горното, както в тази връзка, така и при произнасянето си относно размера на последното, административният орган следва изрично да отчете и съобрази всички последици на влязлите в сила решения 555/04.08.2020 г. по адм. дело 1348/2019 г. на АС-Пазарджик и 2191/18.02.2021 г. по адм. дело 11551/2020 г. на ВАС, пето отделение.