Решение № 642 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2009 г.

Решение № 642 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданов, против Решение № 21/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 5097/08 г., по описа на Административен съд, гр. София, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № К47-0437/7.05.2008 г. на Началника на Митница София, относно законната лихва върху сумата от 3 822 лв., представляваща допълнителен размер ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на посочената сума. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт, с присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че с С ЕАД № 07BG005003Н000276 от 29.06.2007 г., дружеството - жалбоподател е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Р. Македония. Митническата стойност е приета въз основа на представената към митническите декларации провизорна фактура № 936.07.1.08/Р от 1.06.2007 г. и митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. При последваща проверка е установено наличие на финална фактура, въз основа на която с процесното пред АС решение № К47-0437/7.05.2008 г. на Началника на Митница София е определен и допълнителен ДДС в размер на 3 822 лв., ведно с лихви за забава, считано от подаване на ЕАД до окончателното изплащане на сумата. Решението е получено от жалбоподателя на 13.05.2008 г. С уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. на жалбоподателя са определени допълнително задължения за всички вносове за 2007 г., включително по процесния ЕАД. Уведомлението е получено на 14.02.2008 г., като в същото е посочен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Установено е, че дружеството е платило главницата на допълнителните задължения на 21.05.2008 г. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че моментът на възникване на главното задължение е законово определен - чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМ. Задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение. Прието е, че след като денят за изпълнение на задължението е определен (вкл. по аргумент от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), то длъжникът изпада в забава и без покана, с изтичането на срока. По тези съображения и позовавайки се на чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, съдът е приел, че след като денят за изпълнение на вносното митническо задължение е определен, то законосъобразно митническият орган е приел, че с изтичането на срока, длъжникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва от датата на възникване на задължението. Прието е от съда, че се касае за лихва за забава, която правилно е индивидуализирана от административния орган. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. По делото няма спор по фактите. Спорен е началният момент за определяне на лихва върху задължение за ДДС при внос. В общия случай, за да се внесе ефективно ДДС, той преди това следва да е начислен от данъчнозадълженото лице, което последното следва да извърши чрез определени фактически действия (издаване на фактура с отразен в нея ДДС, осчетоводяване на данъчната основа и ДДС по фактурата по съответните счетоводни сметки, отразяване на фактурата в дневника за продажби и СД за съответния период) в определен срок от настъпването на данъчното събитие. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС ДДС се внася в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларацията се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. От анализа на посочените разпоредби следва, че в общия случай на дължимост на ДДС лихва за забавено плащане на ДДС се дължи след падежа на задължението за плащане (внасяне), който не съвпада с момента, от който ДДС става изискуем ( който е моментът на данъчното събитие). При внос на стоки, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносните митни сборове на територията на страната. Тоест, данъчното събитие при внос на стоки под режим "допускане за свободно обръщение" възниква на датата на приемане на митническата декларация за вноса. Неправилно първоинстанционният съд приема, че лихвата за забава започва да тече от момента на подаване на митническата декларация. Приемането на митническата декларация създава задължение за митническия орган съгласно чл. 56 от ЗДДС за начисляване на ДДС във връзка с декларирания внос. Едва след като ДДС бъде начислен от митническия орган за вносителя възниква задължение за внасяне на данъка в републиканския бюджет, по реда и сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове, по аргумент от чл. 60, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 221, § 1 от МК, длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на начисления ДДС, който следва да се заплати в определения му за това срок, който не може да надвишава 10 дни съгласно чл. 222, § 1 от МК. Т. е. и в случаите на внос на стоки, задължението за заплащане на ДДС не съвпада с момента на данъчното събитие, а възниква след начисляването на ДДС, което в този специфичен случай се извършва от митническия орган и уведомяването на длъжника за размера на начисленото задължение. Съгласно чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Уведомлението от 14.02.2008 г. не определя релевантен срок за плащане, тъй като е изпратено преди да бъдат взети под отчет митните сборове по процесната ЕАД. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на Митница София допълнително митническо задължение е взето под отчет след издаване на решението. Решението е връчено на представител на дружеството на 13.05.2008 г., като в него не е посочен срок за плащане на задължението. Плащане е извършено на 21.05.2008 г. След като срок за доброволно плащане не е даден на дружеството нито с уведомлението от 14.02.2008 г., нито по-късно в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК, с оспореното пред АС решение, неправилно в последното са определени лихви. По цитирания текст, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. Съгласно чл. 232 § 2 б. "в" МК лихва не се събира, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни, когато е определен, ако митническите органи преценят, че е допустимо. В чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. След като не е даден срок за плащане след взимането под отчет на митните сборове, извършеното на 21.05.2008 г. плащане не е просрочено, поради което неправилно в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД до заплащане на сумата. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 на СЕС, постановено по преюдициално запитване от ВАС, IА отделение по адм. дело № 6067/2009 г. в което е прието, че чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбрана сума по митни сборове може да се начислява на основание само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. Освен това съдът е приел, че при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92 г. следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет. В случая митническите органи са санкционирали "Аурубис - България" АД с определяне на лихва, без да е налице забава от страна на дружеството, за заплащане на начисленото допълнително задължение за ДДС, тъй като последното е платено в срока, указан за това от митническия орган. Като е стигнал до изводи, различни от изложените по-горе, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което атакуваното решение на митническия орган в частта за лихвата бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Йорданова, на дружеството - касатор следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 773,23 лв. за двете съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,