Решение № 23 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2010 г.

Решение № 23 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Дочев Даракчиев против решение № 11 от 1.03.2010 г. по адм. дело № 6755/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата на Даракчиев против решение от 23.10.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е отказано вписване на жалбоподателя в регистъра на представителите по индустриална собственост по право, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като отговаря на всички изисквания за вписване на регистъра и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са събрани всички относими към решаване на спора доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което решението на председателя на Патентното ведомство да бъде отменено. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за представителите по индустриална собственост (НПИС) съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган - съгласно цитирания текст молбата за вписване в регистъра се подава до председателя на ПВ. Изводът на съда за законосъобразност на постановения отказ е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 5а, т. 5 от НПИС регламентира, че статут на представители по индустриална собственост придобиват лица, които отговарят на изискванията на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата и са специалисти със следдипломна квалификация в областта на индустриалната собственост и с най-малко 10-годишен стаж в индустрията като такива, придобит след влизането в сила на Закона за патентите. В случая правилно съдебният състав приема, че предпоставките на цитирания текст не са изпълнени. Действително жалбоподателят Даракчиев отговаря на изискванията на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата и е специалист със следдипломна квалификация в областта на индустриалната собственост (в този смисъл са представените диплом за завършено следдипломно обучение по патентно дело, свидетелство за съдимост, декларация за отсъствие на обстоятелствата по чл. 5 от НПИС, както и клетвена декларация). Правилно е и заключението, че не е изпълнено последното условие на чл. 5а, т. 5 от Наредбата - жалбоподателят не притежава най-малко 10 години стаж в индустрията, придобит след влизане в сила на Закона за патентите или след 1.06.1993 г. (доказателства за обратното не са ангажирани). При липсата на законова дефиниция на понятието "стаж в индустрията", правилно съдът приема, че съдържанието на израза следва да се извлече по тълкувателен път. Разбирането, че под стаж в индустрията следва да се има предвид стаж по служебно или трудово правоотношение в промишлено (индустриално) предприятие следва от смисловото, систематическото и логическо тълкуване на понятието, извлечено от целта на наредбата да осигури защита и съдействие на физически и юридически лица в областта на индустриалната собственост от представители, които притежават висока компетентност и квалификация в тази област, както и от използваните в нормативния акт термини - чл. 4, т. 4 от Наредбата изисква "практика", т. е. наредбата разграничава практика или професионален опит в съответната област и стаж. Това разбиране за смисъла на понятието "стаж в индустрията" кореспондира с изискванията на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според който тълкуването се извършва в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а при непълнота - за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. (чл. 46, ал. 2 от ЗНА). В случая възприетото от съда тълкуване съответства на определенията на понятията "стаж в енергетиката" и "стаж в областта на водоснабдяването и канализацията", дефинирани в т. 59 и 59а от ПЗР на Закона за енергетиката. Доводите на касатора, че понятието "стаж в индустрията" следва да се разбира в широк смисъл и да включва всяка дейност и професионален опит в областта на индустриалната собственост, не могат да бъдат споделени. Тълкуването на законовите норми се основава на правила, които обосновават извода за възприемане на понятието като професионална заетост по служебно или трудово правоотношение в промишлеността. В подкрепа на това заключението е обстоятелството, че НПИС разграничава понятието "практика" от "стаж", т. е. нормативният акт използва две понятия за описание на професионалната дейност на лицата, като първото е по-широко и включва всяка дейност и опит в областта на индустриалната собственост, а второто - по-тясно и визира професионална дейност по служебно или трудово правоотношение. Това разбиране на понятието съответства и на целта на наредбата - да осигури съдействие в областта на индустриалната собственост от представители с висока професионална подготовка. В случая изискването за стаж през определен период, възприемано в смисъла, изложен по-горе, се явява гаранция за професионалната компетентност и квалификация на представителя по индустриална собственост. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 5а, т. 1 от Наредбата, която изисква 10 години стаж в Патентното ведомство за юристи и държавни експерти, т. е. лица заети по служебно или трудово правоотношение във ведомството. С оглед изложеното в съответствие със закона е и крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания за вписване на жалбоподателя в регистъра на представителните по индустриална собственост по право. Поради това като отхвърля жалбата против решението на председателя на патентното ведомство, с което е отказано вписване, съдебният състав постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. При съобразяване с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и нормите на чл. 170 и чл. 171 от АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 от кодекса, разпределя доказателствената тежест в процеса и се произнася с решение, в което обсъжда всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства. Постановеният съдебен акт съдържа мотиви, обосноваващи заключението на съда за липсата на основанията, посочени в чл. 5а, т. 5 от НПИС за вписване на жалбоподателя в регистъра на представителите по индустриална собственост по право. Всички доказателствени претенции на жалбоподателя са разгледани от съдебния състав. Исканията в молбата от 4.01.2010 г. за допускане на свидетел и преводач от немски език са оттеглени от пълномощника на страната в съдебно заседание на 1.02.2010 г., а искането за издаване на съдебно удостоверение в същата молба е оставено без уважение от докладчика, поради непосочване на обстоятелствата от значение за спора, които ще бъдат установени по този ред (определение от 6.01.2010 г.). Съображения относно необходимостта от издаване на такова удостоверение и обстоятелствата, които ще бъдат установени с него, не са изложени от процесуалния представител на страната и в съдебното заседание. Поради изложеното следва да се приеме, че процесуалните задължения на първоинстанционния съд за събиране на доказателствата са изпълнени и при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушени на административнопроизводствените правила. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд - София град. Съдебният акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,