Решение № 12339 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2014 г.

Решение № 12339 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба (наименована от подателя си "жалба") от Цветан Ангелов Пастаев от гр. Гулянци против решение № 189 от 16.04.2014 г. по административно дело № 174/2014 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1 от 27.01.2014 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № МП-51666/07.01.2014 г. и е потвърдено разпореждане № 1539/07.10.2013 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване"). Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт") - Плевен чрез надлежно упълномощената юрк. Тодорова в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. С процесното разпореждане от 07.10.2013 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Плевен от 27.01.2014 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" е отказал да измени по чл. 99, ал. 1 от КСО отпуснатата на Цветан Пастаев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за следните периоди: от 01.06.1952 г. до 31.12.1952 г.; от 01.01.1966 г. до 15.03.1966 г.; от 20.08.1989 г. до 30.11.1990 г. Съображенията на пенсионния орган за първия спорен период са, че за календарната 1952 г. няма необходимите 8 месеца, през които да е работил или да е бил на разположение в ТКЗС. По отношение на втория период ръководителят на "Пенсионно осигуряване" е изложил, че от представените УП-3 № 367/29.08.1979 г. и трудова книжка № 11 от 16.03.1966 г. няма данни за прослужен трудов стаж за този период, а за периода от 20.08.1989 г. до 30.11.1990 г., както и в Удостоверение № 221/11.03.1993 г. и в УП-15 № АС-1801/22.10.2010 г., издаден от Архивохранилище към Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ловеч е отбелязано, че този стаж е зачетен за 01 г. 00 месеца и 20 дни. Разпореждането е атакувано от Цветан Пастаев по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ, като при осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Плевен не е уважил сезиралата го жалба по аргумент, че осигурителният стаж на Пастаев е изчислен правилно и не са представени нови документи, които да не са били съобразени при последното преизчисляване на пенсията му и които да съдържат допълнителни данни относно трудов стаж, който не е бил зачетен по отношение на оспорените от него периоди. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата против решението на директора на РУСО - Плевен е отхвърлена по съображения, че то е издадено от надлежен орган в рамките на неговата компетентност в условията на надлежно издадена заповед за заместване и в съответната писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона, е правилно. В съответствие с данните по делото и относимия правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че по отношение на Цветан Пастаев не е налице законово регламентирано основание за преизчисляване (изменение) на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че според чл. 76, б. "ж" от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита членството в ТКЗС през периода от 09.09.1944 г. до 01.01.1957 г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година. За календарната 1952 г. Пастаев е работил 7 месеца (01.06.1952 г. до 31.12.1952 г.) в ССБ - Гулянци като бригадир-отчетник. За периода от 01.01.1966 г. до 15.03.1966 г. е прието, че Цветан Пастаев фигурира в разплащателната ведомост на бригада администрация - неосигурени на АПК "Мизия" - Гулянци, поради което стажът му от 2 месеца и 15 дни правилно не е бил зачетен с оглед разпоредбата на чл. 2 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм.), който е бил действащ към спорния период. С оглед извършената по делото експертиза от вещо лице, която не е оспорена от страните по делото, съдът е приел, че за периода от 20.08.1989 г. до 01.12.1990 г. е зачетен осигурителен стаж от 01 г. 00 месеца и 20 дни, и поради това, че официалните удостоверителни документи не са оспорени по реда на Гражданския процесуален кодекс, съдът няма основание да приеме, че следва да се зачете целият календарен период от 01 г. 03 месеца и 11 дни. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Плевен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Плевенският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, компетентното заключение на вещото лице, издаден е в съответствие с относимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя. Правилно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 76, б. "ж" от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП - отм.), тъй като стажът на Пастаев като бригадир-отчетник в ССБ - Гулянци за календарната 1952 г. е в размер на 7 месеца. Разпоредбата предвижда, че за да бъде зачетен трудов стаж в ТКЗС, лицето трябва да е работило в ТКЗС или да е било на разположение в същото не по-малко от 8 месеца. От данните по делото се установява, че от 10.11.1949 г. до 03.05.1052 г. касаторът е отбивал редовна военна служба, а в прекратения осигурител ССБ - Гулянци е започнал работа на 01.06.1952 г., като общоизвестен е факта, че до края на календарната година - 31.12.1952 г. са точно седем месеца. За да му бъде зачетен трудовият стаж през 1952 г. Пастаев е следвало да е работил или да бил на разположение на ССБ - Гулянци най-малко 8 месеца, или той е трябвало да започне работа най-рано на 01.05.1952 г., когато все още е отбивал редовна военна служба. Предвид изложеното правилно за периода от 01.06.1952 г. до 31.12.1952 г. на Пастаев не му е признат допълнителен трудов стаж. По отношение на спорния период от 01.01.1966 г. до 15.03.1966 г. е относим Законът за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори, действащ от 23.06.1961 г. до 13.05.1975 г. В чл. 2 от посочения закон е предвидено, че подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране по настоящия закон земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. Видно от УП-13 № АС-УП-632/08.04.2010 г., издадено от Архивохранилището на ТП на НОИ - Плевен, касаторът е работил в АПК "Мизия" гр. Гулянци за посочения период в бригада администрация неосигурени и няма отразена длъжност. Данните, които се съдържат в посоченото удостоверение, са взети от изплащателните ведомости на закрития осигурител. Трудовата книжка, приложена по делото, не обхваща спорния период, тъй като е издадена непосредствено след него. Не се представят от касатора нови документи, които да обосноват изменение на пенсията и неправилния отказ за преизчислението й. Зачитането на трудов стаж на лицата, които са работили в ТКЗС, каквото е АПК "Мизия" гр. Гулянци, е за времето, за което работилите в него са задължително осигурявани по Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори. Няма данни и информация за внесени осигурителни вноски за лицето за този период, поради което правилно е приетото от съдебния състав, че не е следвало този период да послужи като основание за изменение на пенсията. От компетентно изготвеното заключение по съдебната експертиза, неоспорено от страните в първоинстанционното производство, се установява, че за периода от 20.08.1989 г. до 30.11.1990 г. трудовият стаж на Цветан Пастаев е зачетен за 01 г. 00 месеца и 20 дни. От удостоверение УП - 15 № АС-1801 от 22.10.2010 г., издадено от Архивохранилището на ТП на НОИ - Ловеч се установява, че лицето е работило в ТКЗС гр. Гулянци, като в периода от 01.08.1989 г. до 31.12.1989 г. като домакин са му зачетени 5 месеца трудов стаж, но периодът от 01.08.1989 г. до 19.08.1989 г. стои извън спорния период, периодът от 01.01.1990 г. до 28.02.1990 г. не е включен в удостоверението, а от 01.03.1990 г. до 31.10.1990 г. като работещ по вагоните (без длъжност) е зачетен трудов стаж 8 месеца. За последния месец от спорния период - ноември 1990 г., отново като работещ по вагоните (без длъжност), е зачетен трудов стаж в размер на 10 дни. При така направените изчисления на база удостоверението, издадено от Архивохранилището на ТП на НОИ - Ловеч, зачетеният стаж за периода от 20.08.1989 г. до 30.11.1990 г. е 01 г. 00 месеца 20 дни, а не е зачетен целият календарен период. Пастаев не е представил нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергаят, че следва да се зачете трудов стаж за целия календарен период, поради което в случая административният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото представените по делото доказателства касателно периода от 20.08.1989 г. до 30.11.1990 г. вече са съобразени при предишно изменение на отпуснатата му пенсия. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Плевенският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на пороци, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,