Решение № 11547 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2022 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Интерскай АД, ЕИК 200493755, с адрес на управление [населено място], Община Елин Пелин, подадена чрез процесуалния представител адв.З. Жечев от АК Варна, с която се оспорва Решение 99/27.01.2022 г. по адм. дело 535/2021 г. по описа на Административен съд - София-област. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови отмяна на оспорения административен акт. С протоколно определение от 02.11.2022 г., оставено в сила от петчленен състав на ВАС с определение 691/23.01.2023г. по адм.д. 11649/2022г., съдебното производство е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК до приключване на производството по дело С-395/2022 г. на СЕС по отправено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. С определение от 22.05.2024г. производството по делото е възобновено във връзка с произнасяне на СЕС с решение от 30.04.2024г. по съединени дела с С-395/22 и С-428/22г. Ответникът зам. председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, представляван от гл. юрк. Г. Дамянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 99/27.01.2022 г. по адм. дело 535/2021 г., Административен съд - София-област е отхвърлил жалбата на Интерскай АД против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-98 от 28.04.2021 год. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси и е осъдил Интерскай АД да заплати на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден административен акт. При издаването му е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК- адм. акт е в писмена форма и са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, събрани са всички относими доказателства при събюдаване на чл. 9 от АПК. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици. Административният орган е приложил правилно относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед РЗЛ-4 от 27.04.2021 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б, "а" и чл. 23 от ЗЗНН, е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. изчерпателно изброени дружества, които през 2020 г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по Приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива, като под 98 фигурира Интерскай АД ЕИК 200493755. Издадено е Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН като под 98 в разпореждането е вписан касационният жалбоподател, както и определените му нива на ЗИС от 11,747 тона автомобилни бензини. В дружеството е била извършена извънпланова проверка, за което е съставен КП 543 от 09.04.2021., от който е видна констатацията, че дружеството касатор е осъществило ВОП на авиационен бензин - 68,284 тона за продажба на вътрешния пазар. В Докладна записка 1755/27.04.2021 г., на ГД ДРВВЗЗ са посочени нивата на запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН , което задължените лица и ДАДРВВЗ следва да поддържат за периода от 01.07.2021 до 30.06.2022год. Изчисленията са направени по Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, утвърдена от председателя на ДА ДРВВЗ и Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН", утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ. Въз основа на горното е издаден оспореният административен акт от заместник председателя на ДА ДРРВЗ, оправомощен със Заповед РД-10-150 от 29.05.2017 г., издадена от председателя на ДА ДРВВЗ на основание чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН, с която са делегирани правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване. От изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че необходимото ниво на запаси за извънредни ситуации, което Интерскай АД следва да поддържа е определено правилно и в съответствие с чл. 12 от ЗЗНН и Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. I от ЗЗНН. По така установеното от фактическа страна между страните не е налице спор. Оплакванията на касатора са свързани с обстоятелството, че с обжалвания административен акт на дружеството е вменено задължение да поддържа запаси за извънредни ситуации от автомобилни бензини, а то осъществява дейността си чрез ВОП и продажба на авиобензин 100LL само за нуждите на авиация с общо предназначение и чрез единствена бензиностанция, разположена на летище Лесново, поради което не разполага със складова база за автобензини, а наемането на такава ще доведе до финансови затруднения за дружеството. Горните оплаквания са неоснователни. Те касаят по-скоро целесъобразността, а не законосъобразността на издадения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване. Горните правомощия в конкретния случай са делегирани на основание чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН на заместник- председателя на агенцията със Заповед РД-10-150 от 29.05.2017 г. и същият е издал оспореното разпореждане в съответствие с чл.7, ал.1, т.8; чл.12 и чл.23 от ЗЗНН, т.е. в съответствие с действащата към датата на издаването му нормативна уредба. Във връзка с посочените по-горе оплаквания на касатора следва да се посочи, че СЕС с решението си от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, във връзка с произнасянето на което производството по настоящето дело беше спряно, а впоследствие възобновено, постановява, че членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкува, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение А към Регламент 1009/2008, изменен с Регламент 2019/2146. В следващия диспозитив на решението СЕС е постановил, че разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във вр.с членове 16 и 17 и чл.52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС следва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по гл.3.4 от приложение А към Регламент 1009/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан с нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие, че посоченото задължение е пропорционално. В случая дружеството Интерскай АД несъмнено представлява икономически оператор по смисъла на посоченото решение и е осъществявало вътрешнообщности пристигания на авиационен бензин, който попада в т.3.4.7 от глава 3.4 от приложение А към Регламент 1099/2008, поради което решението на СЕС е относимо към правния спор. Видът и количеството на ЗИС са определени пропорционално спрямо общото количество запаси за извънредни ситуации, определени на всички задължени лица за съответния период, в съответствие с чл.7, ал.1, т.11; чл.12 от ЗЗНН и Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти. От горното следва, че оспореното разпореждане е в съответствие както с разпоредбите на националното законодателство, така и с относимите норми на европейското такова, на които вътрешното ни законодателство не противоречи. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съд намира за неоснователни и оплакванията на касатора, свързани с наличие на отменително основание поради немотивиране на процесния административен акт, вкл. в частта му, с която е допуснато предварителното му изпълнение. В оспореното разпореждане са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в постоянната практика на съдилищата трайно се приема, че мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ от административната преписка. В конкретния случай в обжалваното разпореждане е налице позоваване на Докладна записка 1755/27.04.2021г., както и на Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, които следва да се приемат за неразделна част от мотивите на оспорения административен акт. По отношение на допуснатото предварително изпълнение следва да се посочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по особено искане за отмяната му, направено с жалбата срещу адм. акт, постановявайки Определение 956/10.06.2021г., което не е било обжалвано от касационния жалбоподател, а освен това липсата на мотиви единствено във връзка с допуснатото от адм. орган предварително изпълнение не представлява относимо основание за отмяна на административния акт в неговата цялост. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да го потвърди. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Следва да се присъди такова в размер на 200 лв. за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,