Решение № 13104 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2013 г.

Решение № 13104 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - София срещу решение № 3179 от 13.05.2013 г. по адм. д. № 2066/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № РД-14-134/3.12.2009 г. на зам.-началника на ДНСК. Ответницата Олга Станкова, чрез пълномощника адв. Мънчев, оспорват касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция по представения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-134/3.12.2009 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда" в УПИ III-911, кв. 44 по плана на гр. Нови искър, кв. "Курило", Столична община, извършен без строителни книжа. Прието е, че не е налице безспорно доказан незаконен строеж, тъй като макар и реализиран без строителни книжа, процесният строеж не попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е узаконен с Акт за узаконяване № 112/23.12.87 г., влязъл в сила като необжалван. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, както и констатациите на приетите по делото без оспорване експертизи, кредитирани от съда, които потвърждават, че акта за узаконяване е за процесната сграда. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В изпълнение указанията по отменителното решение на ВАС № 2322/16.02.2012 г. по адм. д. № 13384/2011 г., административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, със събиране на допустими доказателства относто регулационния статут на УПИ III-911, действащия ПУП от 84 г. и последващото изменение от 88 г., както и идентичност на параметрите на процесната сграда с тези по плана -заснемане на сградата, узаконена с Акт за узаконяване № 112/23.12.87 г. Обоснован е извода за липса на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за квалифициране на строежа като незаконен, както и иреливантност на преценката за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението за несъобразяване изводите на съда с експертизата и неяснота досежно идентичността на узаконеното с Акт за узаконяване № 112/23.12.87 г строителство и описаното в процесната заповед. Експертизата е приета без оспорване от страните, поради което и във връзка с останалите доказателства по делото правилно е кредитирана от съда. Освен това в съдебно заседание от 25.10.2012 г., вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза дават категорично устно заключение, че процесната сграда отговаря на заснетата за узаконяване такава по местоположение и параметри на застрояване, а съществуващите разлики са несъществени и са следствие от "некадърно направен" проект-заснемане. Безспорно е установено от експертите и обстоятелството, че дворищната регулация между УПИ I-911 и УПИ III-911 не е приложена. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената претенция от пълномощникът на ответницата Станкова за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи направените в настоящата инстанция разноски по приложения списък, по който не е заявено възражение за прекомерност, а именно: 2000 лв., съставляващи внесен адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.09.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение