Решение № 15187 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2016 г.

Решение № 15187 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 289 от 14.06.2016 г., постановено по административно дело № 189/2016 г. по описа на Административен съд - П., е: 1) отхвърлена жалбата на Г. Ю. Б. от с. П., общ. Велинград, против решение № 1012-12-18 от 22.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., с което е потвърдено разпореждане № 122-00-1421-3 от 26.01.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ - П. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Г. Ю. Б.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - П., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните по делото. Г. Ю. Б. е работила за последно в Германия, от която държава компетентната институция е удостоверила с писмо осигурителни периоди от 17.12.2013 г. до 31.12.2013 г. вкл. и от 1.01.2014 г. до 14.09.2015 г. вкл., както и причината за прекратяване на правоотношението (заетостта) с германския й работодател - "напускане на наетото лице". На 18.09.2015 г. Б. е подала заявление да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. С процесното разпореждане № 122-00-1421-3 от 26.01.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - П. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО й е отпуснато такова за периода от 15.09.2015 г. до 14.01.2016 г. (т. е. само за четири месеца) в минимален съгласно ЗБДОО за 2015 г. дневен размер от 7.20 лв. дневно. Заявителката е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ - П., който с атакуваното пред Пазарджишкия административен съд решение № 1012-12#1 от 22.02.2016 г. го е потвърдил, като в мотивите си е аргументирал тезата, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е определил периода и размера на полагащото се парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, като се е съобразил с действащата нормативна уредба и е приложил правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., а разпореждането е издадено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административно-производствените правила. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на административния орган първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма (в това число надлежно мотивиран от фактическа и правна страна), без да е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на закона и не противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отпуснал полагащото се на Г. Б. парично обезщетение в минимален размер и срок. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - П. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Пазарджишкият административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касаторката за противното са неоснователни. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е определил срока и размера на полагащото се на Б. парично обезщетение за безработица, при наличие на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 от КСО. По силата на цитираната разпоредба, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание, на основание чл. 326 от Кодекса на труда (КТ), получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири месеца. Тъй като Б. последно е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, за нея са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., и те са приложени пряко от осигурителния орган. Трудовото й правоотношение с германския й работодател е прекратено по нейна инициатива, което, при отчитане на относимите в случая норми на европейското законодателство, се приравнява на чл. 326 от КТ и на свой ред обуславя приложното поле на чл. 54б, ал. 3 от КСО касателно срока и размера на дължимото на жалбоподателката парично обезщетение за безработица. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,