Решение № 4673 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2010 г.

Решение № 4673 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Агро 2003" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Сенник, община Севлиево, представлявано от Михаил Симеонов Велчев, чрез адв С. Тъпов, против Решение № 33 от 26.07.2010 г. на Великотърновски административен съд, по адм. д. № 897 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 070900202/26.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Габрово, потвърден с Решение № 483 от 02.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 11.2008-02.2009 на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 6 436,10 лв. главница и са начислени 84,68 лв. лихви и в тази по ЗКПО, в която за данъчни периоди 2007 и 2008 г. е преобразуван финансовият резултат съответно със сумите 9 191,60 лв. и 64 199,15 лв. и са определени съответни задължения за корпоративен данък 919,16 лв. и 6 419,91 лв и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в пълна липса на мотиви относно отказано право на данъчен кредит по доставки на строителни материали, употребени за имот, в който се развива дейността на дружеството; необосновано съдът приел за недоказана реалността на доставките на газ пропан бутан и течни горива при безспорните обстоятелства, че предмет на дейност на дружеството е изкупуване на употребявани МПС и е извършило доставки, /признати от данъчната администрация/ на тонове скраб след нарязването на метала от колите. Последното е невъзможно да се осъществи без доставените горива, по доставките на които е отказан данъчен кредит. Иска се отмяна на Решението и отмяна на РА в обжалваните части. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Неоправдано е касационното оплакване за липса на мотиви относно отказания данъчен кредит по доставки на строителни материали. В тази част РА изобщо не е бил обжалван по административен ред, което се вижда от жалбата на РЛ до Директора на "ДОУИ" на л. 1 382 от административната преписка. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на съдебното решение. Спорът пред първоинстанционния съд, в частта по ЗДДС, е бил относно това, дали фактурираните към жалбоподателя горива на обща стойност 19 223,67 лв. за м. 11; 10 836,43 лв. за м. 12.2008 г. и 2 120,40 лв. за данъчни периоди м. 01 и 02.2009 г. са използвани от РЛ за целите на извършените от него облагаеми доставки. Спорът, в частта по ЗКПО, се е свел до това дали изписаните като текущ разход горива за посочените по-горе данъчни периоди действително са вложени и изразходени в стопанската дейност на дружеството. Установено е било, че предметът на дейност на дружеството е включвал придобиване и продажба на употребявани автомобили, друга техника и техни части. Обоснован е фактическият извод на съда, че при противоречивите обяснения на управителите на РЛ при двете ревизии относно начина на транспортиране на закупените МПС, техника и съоръжения / на собствен ход или със специализиран транспорт/ и липсата на доказателства за този транспорт, не е доказано влагането на закупените горива в дружествената дейност. Липсват доказателства и за използването на предмета на доставките за твърдяните от РЛ демонстрационни пробези. Относно представените пътни листа, съдът с основание е потвърдил изводите на ревизиращите, че при липсата им на реквизити и на доказателства посочените в тях като шофьори да са били в каквито и да било правоотношения с дружеството, тези доказателства не са достатъчни относно доказването на описаните в тях превози. Относно ползването на наетия товарен автомобил "Гранд Чероки", рег. № ЕВ 5444 АВ, съдът обосновано е приел, че при доказано ползване единствено от физическото лице Михаил Симеонов Велчев, по доставките на гориво за използването на този автомобил правилно е отказан данъчен кредит по арг. на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В съгласие с доказателствения материал съдът е направил извод за недоказано използване на гориво за произвеждане на електроенергия в нает от дружеството недвижим имот /само защото по-късно от ревизираните периоди имотът е обезпечен с електричество/ и за рязане на автомобили на скраб. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че представените с възражението срещу РД справки за изразходвано количество бензин, пътни листи, за изразходвано гориво за демонстрационни пробези, за продадено количество скраб не са свързани с първични счетоводни документи и представените извлечения от счетоводни регистри, а констатациите при ревизията за неотразяване в счетоводството на РЛ на значителна част от осъществените покупки и продажби не е била опровергана с никакви доказателствени средства. Тежест на ревизираното лице е да докаже, че предметът на доставките е използван за независимата му икономическа дейност. При тези обосновани фактически изводи в съгласие с материално-правните данъчни норми на ЗДДС и ЗКПО е отказан данъчен кредит, съответно са увеличени ФР за периодите. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователна поради липса на процесуално представителство за дирекцията. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение