Решение № 4872 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16877/2013 г.

Решение № 4872 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16877/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Методи Димитров Миленов, чрез пълномощника му адв. Добрева, срещу решение № 5508 от 14 август 2013 г., постановено по адм. д. № 5425/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър (КККР) изх. № 94-4541-22-10-6434/17 април 2012 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК, не е заявил становище по касационната жалба. Другият ответник - кметът на район "Младост" - Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Андреев, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Методи Димитров Миленов срещу отказ изх. № 94-4541-22-10-6434/17 април 2012 г. на началника на СГКК - София град, с който е отказано изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр. София, община Столична, район Младост, по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.4082.787. Съдът е приел, че при издаването на отказа не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че постановеното решение страда от пороци, сочещи неговата нищожност, които само се твърдят от касатора, но без посочване на конкретни такива. По принцип нищожни са тези съдебни актове, които страдат от най-тежките пороци и са свързани с формиране волята на съдебния състав. Касае се за недостатъци във връзка с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителната му власт да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В случая основания за нищожност на постановеното решение не са налице. Решението е допустимо като постановено по допустима жалба, депозирана от лица с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Решението е и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия текст се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на КККР, както обосновано е приел и административния съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на засягане с издадения административен акт, следва да се разгледа и реши в друго производство. Наличието обаче на такъв спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, направено в първоинстанционното производство, че административният орган не е уведомил всички заинтересувани собственици за исканото изменение, което е опорочило оспорения отказ. От данните по делото е безспорно установено, че един от пряко заинтересуваните собственици - Столична община, изрично е изразила несъгласието си с исканото изменение. Като е издал отказа за изменение на КККР, началника на СГКК не е допуснал нарушение и правилно е приложил материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци, решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,