Решение № 16975 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7265/2013 г.

Решение № 16975 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7265/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Гриша Кърмазова и Теменужка Денчева Кърмазова, със съдебен адрес в гр. София, подадена против решение № 2679 от 22.04.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 10058/2012 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и възразяват срещу компетентността на вещото лице, изготвило приетата съдебно-техническа експертиза. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно със законните последици от това. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмен отговор и с писмено становище, с които пледира за отхвърляне на касационната жалба и претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е постановено при изяснена фактическа обстановка след подробен анализ на доказателствата и на нормативните изисквания относно подпомагането на земеделските стопани, като са изложени конкретни данни от направените при административната проверка констатации, които се потвърждават от допуснатата по делото съдебна експертиза и обосновават направения от съда извод, че не са налице две от кумулативно необходимите предпоставки за получаване на финансово подпомагане - площта да е допустима за подпомагане и да се поддържа в добро земеделско състояние. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни във визирания срок в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2679 от 22.04.2013 г. е отхвърлена жалбата на Ивелина Гриша Кърмазова и Теменужка Денчева Кърмазова в качеството им на наследници на Гриша Иванов Кърмазов, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по УРН 193196, изх. № 02-270-6500/3930 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - "Разплащателна агенция" и жалбоподателите са осъдени да заплатят на ДФ "Земеделие" сумата от 350 лева - разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган, в предвидената в закона писмена форма, при липса на допуснати противоречия с приложими специални материалноправни норми и отклонения от задължителните административнопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е разгледал всички възражения на жалбоподателя и неговите наследници и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства и необорената съдебно- техническа експертиза, от които е извел заключение, че административният орган правилно е приложил нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал исканата сума за подпомагане за СЕПП и за НДП. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като административният акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, които са отразени в таблицата, представляваща неразделна част от уведомителното писмо и легендата към нея. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че процесният отказ за изплащане на субсидия за заявена площ от 18,06 ха за девет броя БЗС е мотивиран от фактическа страна с това, че вследствие на извършените проверки е установено наддеклариране, като процентът на наддеклариране, съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г. е установен на 21,53 %. В мотивите на съдебното решение са отразени вярно основанията за недопустимост на парцелите: Относно БЗС № 38804-24-1-2 част от парцела е счетен за недопустим за подпомагане поради неподдържана част от него - 0,06 ха, в единия край на парцела има необработена площ, като изключените части от парцела са необработени участъци и черен път. По отношение БЗС № 38804-55-1-1 е установено, че е заявен като площи насадени с арония, а е установено, че на голяма част от парцела аронията не е налична, като изслушаният експерт е посочил в заключението си, че се касае за многогодишни храсти и следва да личат на снимките, от което е изведен обоснован извод, че за този парцел не са изпълнени изискванията на чл. 10 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Във връзка с БЗС № 47319-127-29-1 е посочено, че от парцела е изключена част с размер 0,01 ха, за която е констатирано, че има черен път и необработени участъци. Съдът правилно е преценил, че отразените фактически основания от административния орган в текста на процесния отказ се потвърждават от приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза. В касационната жалба са развити възражения срещу компетентността на назначеното от съда вещо лице, но от съдържанието на протокола от съдебното заседание на 21.03.2013 г. е видно, че процесуалният представител на жалбоподателите не е поискал изслушване на тройна съдебна експертиза, поради което установеното с приетата експертиза не е опровергано от страна на касаторите. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изчисленията се извършват автоматично от системата ИСАК, въз основа на предварително въведените данни за заявените от кандидата парцели и те са възпроизведени в Таблицата за формиране на оторизираната сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, която е приложена към оспореното уведомително писмо. По НДП от заявена площ 18,06 ха е установена площ от 14,86 ха, тоест наддекларираната площ възлиза на 3,2 ха, което означава, че процентно съотношение е 21,53 %, в резултат на което санкционираната площ е изчислена като равна на размера на заявената за подпомагане площ - 14,86 ха. В мотивите на съдебното решение са изложени правилни изводи относно предпоставките за извършване на директни плащания, регламентирани в чл. 43, ал. 1 ЗПЗП, според която норма кандидатът следва да ползва заявените земеделски площи и да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние. По силата на чл. 30, ал. 1 от Регламент 796/2004 площта на земеделските парцели се определя с всички необходими средства, определени от компетентните органи, гарантиращи измерване с точност, равняваща се поне на изискваната за официални измервания съгласно националните правила. Може да бъде определен толеранс на измерване от компетентните органи, който да не надвишава или 5 % от площта на земеделския парцел, или резерв от 1,5 м, прилаган към периметъра на земеделския парцел. Въпреки това, максималният толеранс по отношение на всеки земеделски парцел не може да бъде по-голям в абсолютни цифри от 1,0 ха. В този смисъл е и текста на на чл. 34, ал. 1 от Регламент 1122/2009, като и двата регламента предвиждат, че общата площ на един земеделски парцел може да се вземе предвид, при условие че се използва изцяло в съответствие с обичайните стандарти на въпросната държава-членка или регион. Приетата съдебно-техническа експертиза изцяло е потвърдила размера на недопустимата площ по СЕПП и по НДП, като е отразено, че след извършена автоматична проверка на съответствия са установени площи, попадащи извън утвърдената зона на площите за подпомагане, които в преобладаващата си част са земеделски пътища, представляващи неземеделска територия, относно които няма физическа възможност да се включат в действително използваната от жалбоподателя площ, поради което намира приложение чл. 34, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. Съобразно чл. 58 § 1 от горепосочения регламент помощта е изчислена на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касационната жалба разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,