Решение № 1363 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на М. И. Т. (с адрес в София, [жк], [адрес]) и Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) София (със седалище и адрес на управление в София, на [улица]) против решение 2729 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело 8348 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град в неблагоприятните за всеки от тях части на решението. От М. Т. е подадена и частна жалба против решението в частта му, имаща характер на определение. Касационният жалбоподател М. Т. оспорва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Твърди неговата неправилност, навеждайки нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му в посочената част. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Ответникът по първата касационна жалба ОД на МВР София не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател ОД на МВР София оспорва първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Излага доводи, че същият е неправилен на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по втората касационна жалба М. Т. я оспорва като неоснователна в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаване на атакувания съдебен акт в осъдителната му част. Частният жалбоподател М. Т. оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта му, имаща характер на определение, като неправилен. Навежда нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, разглеждане по същество на предявените искови претенции с цена 2190.00 лв., 51.54 лв., 97.00 лв. и 100.00 лв. и постановяване на съдебен акт, с който същите бъдат уважени, така както са претендирани. Претендира разноски за производството по частната жалба. Ответникът по частната жалба ОД на МВР София не представя становище по нея в срока по чл. 232 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд и в писмени бележки по делото поддържа становище за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационните и частна жалби и за правилност на обжалваното решение. Касационните и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, съответно чл. 230 АПК и от надлежни страни, за които решението в обжалваните от всяка от тях части е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, а частната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР София е осъдена да заплати на М. И. Т. сумата от 1800.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от нея наемна цена за ползване на лек автомобил, собственост на И. П. Л., както и сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални изжиявяния и причинени й от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) 21-0262-000127/15.05.2021 г. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, за разликата над 1000.00 лв. до пълния предявен размер от 12700.00 лв. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на сумата от 510.00 лв. С обжалвания съдебен акт в частта му, имаща характер на определение, е оставен без разглеждане, като недопустим, предявеният от М. Т. против ОД на МВР София иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в частта му, включваща сумите: 2190.00 лв. направени разноски за процесуално представителство; 51.54 лв. заплатена такса за нови регистрационни табели; 97.00 лв. за електронна винетка и 100.00 лв. заплатена глоба по издадено и впоследствие отменено Наказателно постановление (НП) 21-0262-000423/14.06.2021 г. или сума в общ размер на 2438.00 лв., претърпени вследствие на отменена, като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ по ЗДвП 21-0262-000127/15.05.2021 г. и НП 21-0262-000423/14.06.2021 г., издадени , ВПД началник-група към ОД на МВР София, Районно управление Елин Пелин, като производството по делото в тази му част е прекратено. Административният съд е приел, че е сезиран от М. Т. с искова молба, предявена против ОД на МВР София за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4238.54 лв., причинени й в резултат на ЗППАМ 21-0262-000127/15.05.2021 г. по чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП и НП 21-0262-000423/14.06.2021 г., издадени от , ВПД началник-група към ОД на МВР София, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 12700.00 лв., причинени й в резултат на ЗППАМ 21-0262-000127/15.05.2021 г. по чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП, издадена от ВПД началник-група към ОД на МВР София, ведно с лихви върху сумите на обезщтетенията, считано от 15.05.2021 г. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Със ЗППАМ 21-0262-000127/15.05.2021 г. по чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП, издадена от , ВПД началник-група към ОД на МВР София (л. 19 от първоинстанционното дело), на М. Т. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на собствения й лек автомобил за срок от 6 (шест) месеца, тъй като го е предоставила за управление на лицето И. П. Л., лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред. С процесната заповед са отнети 2 бр. регистрационни табели на автомобил с рег. [рег. номер]. Издадената ЗППАМ е преценена, като незаконосъобразна, съответно отменена с Решение 211/13.01.2022 г. по адм. дело 6996/2021 г. по описа на Административен съд София-град (л. 8-11, пак там). По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. П. Л., нейн съсед и приятел. При така установената фактическа обстановка, съдът е преценил като процесуално недопустим предявения от Т. иск за имуществена обезвреда в частта му, с която се претендира сумата от: 2190.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие в развилите се съдебни производства по обжалване и отмяна на ЗППАМ 21-0262-000127/15.05.2021 г. и НП 21-0262-000423/14.06.2021 г.; 51.54 лв. за заплатена такса за нови регистрационни табели; 97.00 лв. за електронна винетка и 100.00 лв. за заплатена глоба по издадено и впоследствие отменено НП 21-0262-000423/14.06.2021 г. Съдът е приел, че правното основание на исковите претенции на Т. за възстановяване на заплатени адвокатски възнаграждения не е чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а нормата чл. 143, ал. 1 АПК, признаваща правото на всеки жалбоподател, при проведено успешно съдебно оспорване на индивидуален административен акт, да иска осъждане на ответника за сторените по делото разноски. Посочил е, че ищцата е пропуснала възможността да заяви претенцията си за присъждането им в срока по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в съдебните производства по оспорване на ЗППАМ 21-0262-000127/15.05.2021 г. и на НП 21-0262-000423/14.06.2021 г. Подчертал е, че, ако е била налице непълнота на постановените съдебни актове по отношение на разноските, страната е следвало да я преодолее по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 АПК. Счел е, че липсата на искане за допълване на съдебните решения в частта за разноските е процесуален пропуск на Т., който не може да бъде преодолян чрез предявяване на иск по ЗОДОВ. Относно претендираните имуществени вреди в частта за сумата от 100.00 лв. за заплатена глоба по НП 21-0262-000423/14.06.2021 г., както и за сумите от 51.54 лв., представляваща заплатена такса за 2 бр. регистрационни табели и 97.00 лв. за електронна винетка, административният съд е преценил, че тези суми са извършени/внесени доброволно от Т., като по отношение на глобата е подчертал, че същата е заплатена преди влизане в сила на НП и в срока на неговото оспорване. Доколкото последният представлява публично държавно вземане, което с оглед последвалата отмяна на НП, е получено от органите на МВР на отпаднало основание, съдът е приел, че редът за неговото връщане е този по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В този смисъл е счел, че е налице специален ред за обезщетяване на страната за понесения от нея разход, изключващ приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ. Формирал е решаващия извод за частична недопустимост на исковата претенция за имуществени вреди в размера й до 2438.54 лв., съответно за прекратяване на съдебното производство в посочената част. На следващо място съдът е разгледал по същество исковите претенции на Т. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1800.00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 12700.00 лв. Приел е, че по отношение на исковата претенеция от 1800.00 лв., ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ издадена при изпълнение на административна дейност и отменена по съдебен ред незаконосъобразна ЗППАМ, вреда под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в заплатени наемни вноски за ползване на чужд автомобил (собственост на И. П. Л.) за периода, в който ищцата е била лишена от правото да управлява моторно превозно средство и причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат. Поради формирания извод за основателност на тази искова претенция, е счел за основателна и акцесорната претенция за заплащане на лихви. При определяне кой е началният момент на тяхната дължимост, се е позовал на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. Признал я е, считано от 13.01.2022 г., когато е влязло в сила Решение 211/13.01.2022 г. по адм. дело 6996/2021 г. на Административен съд София-град, с което актът за налагане на ПАМ е отменен. Предявеният иск с цена 12700.00 лева съдът се е мотивирал, че е частично основателен до присъдения размер от 1000.00 лв. Приел е, че вследствие процесната ЗППАМ ищцата е претърпяла емоционални и морални страдания, изрязяващи се в стрес, чувство на тревога, нервност, напрегнатост, унижение, накърняване на личното й достойнство и огорчение от факта, че неоснователно е била лишена от възможността да управлява моторно превозно средство, а също така физически дискомфорт ограничено е свободното й придвижване за времето на действие на ЗППАМ. Размерът на обезщетението съдът е определил, съобразно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Уважил е и акцесорната претенция за лихви върху сумата на обезщетението, считано от 13.01.2022 г. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта му, в която Административен съд София-град е преценил, като недопустим, предявения от Т. иск за имуществена обезвреда в частта му за сумата от 51.54 лв., представляваща такса за регистрационни табели, винетка и платена глоба. Основателно е касационното оплакване на Т., че в тази му част, първоинстанционният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Решението в частта му имаща характер на определение, с изключение на исковата претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение, е неправилно и следва да се отмени. Неправилно съдът е приел исковата претенция в тази част за недопустима. Основанието за недопустимост на исковата претенция е посочено в чл. 204 АПК и отмяната на административните актове е основание исковата претенция да се разгледа по същество,като се изложат съображения за наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. Досежно претендираното като вреди с имуществен характер адвокатско възнаграждение съдът правилно е преценил , че исковата претенция недопустима на осн. чл. 8 ЗОДОВ, доколкото е уредена в закона възможността разноските в производството да се претендират пред съд. В останалата част обжалваното решение е правилно. В противоречие с материалния закон ЗЗД е оплакването на касационния жалбоподател ОД на МВР София, че липсата на представен по първоинстанционното дело писмен договор за наем на автомобил е равнозначно на несключването на такъв. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава за предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Следователно между страните трябва да се постигне съгласие относно вещта и относно цената. Договорът за наем на вещ е неформален, както е приел и съдът, т.е. за валидността на наемното правоотношение за правата и задълженията на страните по него, писмената форма не е условие за действителност. В случая от съдържанието на представените по делото 4 бр. разписки (от л. 48 до л. 51 от първоинстанционното дело) може да се направи обоснован извод, че между страните М. И. Т. и И. П. Л. е постигнато съгласие, както относно вещта, предмет на наема същата е надлежно идентифицирана, така и относно цената по 300.00 лв. месечно за ползването й. Действително встъпването в договорни отношения, само по себе си, е доброволно, но в случая същото е обусловено от наложената ПАМ, лишаваща ищцата от възможността да ползва собствения й лек автомобил за срок от 6 (шест) месеца, доколкото същата е имала служебни отговорности и лични ангажименти, изискващи ползването на моторно превозно средство. Поради това, правилно, при анализа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел за доказано, че отменената ЗППАМ е оказала влияние върху договорните отношения за наем на автомобила, собственост на Л., респ. че плащането на наемната цена е обусловено от отменения административен акт. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че предвид твърдението на касационния жалбоподател ОД на МВР София за липса на доказателства по първоинстанционното дело, че Т. реално е заплащала на Л. наемната цена по приложените разписки, той е можел да предприме оспорване на представените от ищцата частни документи, каквито са процесните разписки на наемодателя за получена наемна цена. Съгласно чл. 193 ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, като съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. Тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. При липсата на процесуална активност от ответника по иска в тази насока и доколкото съдът е дал процесуална възможност на страните, с оглед разпределението на доказателствената тежест, за защита на твърденията им с всички средства, предвидени в АПК и ГПК, правилно разписките са ценени с оглед останалите събрани доказателства. Настоящата инстанция намира за доказани до присъдения размер от 1000.00 лв. и претендираните от Т. във връзка с отменената, като незаконосъобразна, ЗППАМ неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревога, нервност, напрегнатост, унижение, накърняване на личното й достойнство, огорчение от факта, че неоснователно е била лишена от възможността да управлява собствения й автомобил, а така също физически дискомфорт. Същите се доказват от показанията на разпитания свидетел, които кореспондират с твърденията на ищцата и са ясни и непротиворечиви. Свидетелят е споделил своите лични впечатления от непосредствено възприети факти и обстоятелства. Освен това и доколкото ищцата е разчитала на собствения й автомобил за изпълнението на част от служебните й задължения и на лични ангажименти във връзка с транспортирането до училище и обратно на дъщеря й, е житейски нормално и логично тя да е изпитала душевен дискомфорт и притеснения от наложената й ПАМ по прекратяване на регистрацията на автомобила й, ограничила възможността й да се придвижва сбободно. Всеки един утежняващ административен акт, каквито са и принудителните административни мерки, несъмнено е свързан с негативни преживявания и емоции, когато е незаконосъобразно издаден. Относно размера на присъденото обезщетение, административният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ. Изводите на съда досежно размера на вредите, които подлежат на репариране, съответстват на данните по делото и отчитат конкретно установените по казуса обстоятелства във връзка с увреждането. Съобразен е характерът на претендираните вреди, техният интензитет и период на търпене. Отчетен е икономическият стандарт в страната към момента на увреждането, а така също обстоятелството, че незаконосъобразната ЗППАМ не е причинила трайно увреждане на психическото здраве на Т.. Поради това определеното обезщетение от 1000.00 лв. не се явява нито занижено, нито може да се превърне в средство за неправомерно обогатяване. Същото съответства на негативните преживявания на ищцата и на конкретното им отражение върху нея. в случай, че съдът не се е произнесъл по цялото искане страна разполага с право да поиска допълване на на решението по реда на чл. 175 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: