Решение № 7537 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2011 г.

Решение № 7537 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Фиданка Георгиева -2009" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Девин, обл. Смолян, ул. "Опълченска" № 24, представлявано от управителя Фиданка Руменова Георгиева, чрез адв. Н. Пейковски, против Решение № 1039 от 14.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1103/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД-15-431/21.03.2011 г. на началника на митница Пловдив, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на осн. чл. 124б, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - запечатване и забрана на достъпа до определен обект /хранителен магазин/, считано от 11.04.2011 г., свързана с административно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: несъобразяване от страна на съда, че процесната пред него ПАМ е обусловена преюдициално и мотивирана с издадено наказателно постановление за установяване на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, което не е влязло в сила и производството по оспорването му пред Девински районен съд е висящо към момента на постановяване на решението на АС; не е извършено административно нарушение от страна на дружеството, тъй като спорните бутилки алкохол, облепени с неистински бандероли, са били доставени в магазина на жалбоподателя, без неговият представител да е знаел или да е могъл да знае посоченото обстоятелство. Изводът в наказателното постановление за наличие на неистински бандероли е бил направен след експертиза, резултатите от която не са съобщени на представителя на жалбоподателя и няма основание за безвиновна административно наказателна отговорност по чл. 83 ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница Пловдив, чрез юрк. Симеонова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 20 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е мотивирана с извършването от страна на адресата й на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, установено с Наказателно постановление № 409/10/22.02.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че в случая спорът относно законосъобразността на наказателното постановление е преюдициален по отношение на този по законосъобразността на наложената ПАМ. Това е така, защото характерът на наказателното постановление като юрисдикционен и принудителната административна мярка като административен акт, е различен. Принципно правилни са мотивите на първоинстанционния съд за различния процесуален ред по издаването на ПАМ и на НП и това, че административният акт осигурява преустановяването и пречи на извършване на установеното с НП административно нарушение. В случая, правото на защита на адресата на ПАМ не е било нарушено, тъй като доказателствата за установяване на административното нарушение се намират в преписката по издаване на административния акт. С основание административният съд се е позовал на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, защото НП е издадено от органа, издал ПАМ и препращането към преписката по издаване на НП представлява саниране на издадената без собствени мотиви ПАМ. В крайна сметка, не е било нарушено правото на защита на адресата на ПАМ, който е бил наясно във връзка с какво административно нарушение е издадена мярката. Отмяната на Наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение на Девински районен съд, поради изложените причини, не е абсолютно основание за отмяната на ПАМ, още повече, че тази отмяна е станала на процесуално основание, поради издаването на НП извън преклузивния срок по чл. 34 ЗАНН. Обосновано административният съд е приел, че административният орган, издал ПАМ, е доказал извършването от страна на адресата на акта на административно нарушение по ЗАДС. Впрочем, касаторът по същество и в касационната жалба не оспорва наличието на посочения брой бутилки алкохол, облепени с неистински бандероли, а твърди, че няма вина за извършеното нарушение. Правилно АС е приел, че вината не е част от фактическия състав на извършването на административното нарушение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение