Решение № 14070 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2014 г.

Решение № 14070 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Станимир Славчев Атанасов против решение № 8314/27.12.2013 г. по адм. дело № 7036/2013 г., постановено от Административен съд София-град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи /СДВР/ не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 8314/27.12.2013 г. по адм. дело № 7036/2013 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Станимир Славчев Атанасов срещу заповед № з-9587/25.06.2013 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 228, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. За да постанови обжалвания правен резултат, съдът приема, че административният акт е издаден в съответствие на материалноправните разпоредби и процесуални правила, тъй като вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина са установени от събраните в хода на административното производство доказателства, поради което е налице посоченото в заповедта материалноправно основание за издаването й. Съдът установява правнорелевантните за съдебно-административния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно подържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него законосъобразност на административния акт. Съдът излага законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на касатора, че административният съд допуска нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт е неоснователно. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че от материалите по преписката е установено, че полицай Станимир Славчев Атанасов в качеството му на държавен служител в МВР - на 19.04.2013 г. около 18.45 ч. в гр. София управлявайки лек автомобил Алфа Ромео с рег. № СА 6542 КВ, след употреба на алкохол 2.1 промила /установен с протокол за химическа експертиза/ по бул. Симеоновско шосе в посока от бул. Г. М. Димитров към околовръстен път е реализирал ПТП в други два спрели автомобила - изчакващи в колоната от автомобили на светофарната уредба. От преписката се установява, че Атанасов е запознат срещу подпис с протокол № я-21525/25.06.2012 г. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз-1161/28.07.2006 г. относно търсене на дисциплинарна отговорност на служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Правилни са изводите на съда, че в случая по безспорен начин са доказани нарушенията по т. 17 (а) и 17 (б) от Етичния кодекс, повеляващи държавният служител на МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството му на участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и извън работно време. Споделени от настоящата инстанция са и разсъжденията на съда относно определянето на вида на наказанието, а именно, че нарушаването на Етичния кодекс съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение