Решение № 5314 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12323/2018 г.

Решение № 5314 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12323/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на "Л. С." ООД със седалище гр. Б., чрез процесуалния представител адв. Динков, срещу решение № 1566 от 06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1184/2017 г. на Административен съд – гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 786 от 03.04.2017 г. на Заместник - Кмета по "Строителсво, нивестиции и регионално развитие" (СИРР) на община Б., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство на кухненска ниша и килер в санитарно помещение (баня с тоалетна)", находящ се в жилище – апартамент, самостоятелен обект с идентификатор № 07079.609.210. 1. 9, на трети етаж в жилищна сграда с идентификатор № 07079.609.210. 1 по кадастралната карта на гр. Б., УПИ XII – 2053, кв. 64 по плана на Централна градска част, гр. Б. с административен адрес ул. "Пейо К. Яворов" № 16 и да възстанови първоначалното предназначение на санитарното помещение и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че помещението под преустройеното от дружеството не представлява кухня или килер, в резултат на което да е налице забрана горното помещение да бъде преустроено по направения начин. Твърди и че от показанията на бившия собственик на имота безспорно е установено, че преустроеното помещение и преди не е било кухня или килер, в него е имало прокарана вода и канализация и това, което е сторено от дружеството е само добавянето на душ и тоалетна чиния. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена оспорената пред АС – гр. Б. заповед. О. З. - Кметът по СИРР на община Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юросконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд – гр. Б. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед на кмета на община Б. и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, както и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, се установява, че разпореденият за премахване обект представлява преустройство на кухненска ниша и килер в санитарно помещение, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Приел е, че така посоченият строеж като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж е незаконен и подлежи на премахване. Приел е, че същият не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Приел е, че от доказателствата е установено безспорно допуснато нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. допускащ изграждане на санитарно помещение над жилищно помещение, кухня или килер за хранителни продукти само в жилището, което обслужват. Приел е, че от проектите на сградата от 1955 г. се установява, че и на трите етажа на същата в съответните апартаменти на мястото на изградения санитарен възел, нареден за премахване, е предвидено кухненска ниша и килер. Приел е, че с изградената и наредена за премахване баня с тоалетна (санитарно помещение), изградено в площта на жилището и предвидено по проект за кухненска ниша и килер е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗУТ и чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 2003 г. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в апартамента на долния етаж под санитарното помещение няма кухня и килер, тъй като по проекта на сградата това помещение е предвидено с такова предназначение, а и от приетата СТЕ е установено, че и към момента това помещение на долния етаж е все още кухненска ниша. Не е кредитирал показанията на разпитания свидетел по делото за това, че в апартамента на третия етаж спорното помещение и преди е било баня, тъй като е посочил, че това твърдение противоречи на другите събрани доказателства, включително и такива, представени от жалбоподателя. Най – накрая е посочил, че предвид периода на извършване на преустройството не по – рано от 10.07.2015 г., същото не може да се приеме за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд – гр. Б. е правилно. Правилен е извода на съда, че установеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който като извършен без одобрени строителни книжа, е незаконен и като такъв подлежи на премахване. Правилен е и извода на АС – гр. Б. за това, че оспорената заповед е материално законосъобразна, като при постановяване на решението съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил изводи съответни на събраните доказателства. Правилен е извода на съда, че извършеното преустройство е недопустимо по закон и не попада в рамките на изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗУТ, според която "Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват", съответно на идентичната й разпоредба по чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Неоснователно е възражението на касатора в тази връзка, че не е налице пречка за извършеното преустройство, тъй като помещението намиращо се под спорното санитарно помещение, отдавна не се ползва за кухненска ниша или килер. Това твърдени се опровергава от събраните по делото доказателства, тъй като от представените по делото проекти, а и от изслушаната и приета СТЕ по делото, се установява, че и в апартаментите на двата долни етажа, под апартамента на жалбоподателя, на това място са предвидени кухненска ниша и килер, а по направения оглед от вещото лице с приложени към експертизата схеми на долните етажи се установява, че помещенията под нареденото за премахване санитарно помещение и до сега се ползват на първия етаж – за кухненска ниша, а на втория – за кухненска ниша и шкаф за продукти. Най – накрая законосъобразно съдът е преценил събраните гласни доказателства – разпита на свидетелката – в съответствие с всички други представени по делото доказателства, като правилно не е кредитирал същите в една част, която противоречи на всички други събрани доказателства. В тази връзка при постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решение на АС – гр. Б. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид ихода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде уважено по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,