Решение № 9081 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16358/2009 г.

Решение № 9081 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16358/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СД "Ивод Белинчеви" със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, подадена чрез представляващия дружеството - Александър Белинчев, против решение № 605/9.11.2009 г. постановено по адм. дело № 402/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Спасова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от СД "Ивод Белинчеви" срещу община Благоевград, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 58 377 лв., като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт - заповед на кмета на ответната община, обявена от съда за нищожна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че със заповед № 511/2008 г., на кмета на ответната община, на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ - е наредено премахване на временен търговски обект, собственост на ищцовото дружество. По пътя на съдебното оспорване, заповедта е обявена за нищожна - с оглед вида и характера на извършените строително-монтажни работи - постройката имала статут на обект, представляващ строеж по смисъла на закона, поради компетентност за премахването му има специализирания за това орган ДНСК, не и кмета. Установено е, че заповедта, във връзка с допуснато от кмета предварително изпълнение, фактически е изпълнена и постройката - премахната. Въз основа на събрани в процеса доказателства - съдът е направил извода, че дори и премахната по ненадлежния ред, но щом постройката е била с по-голяма площ от разрешената; изградена в противоречие с разрешеното; намирала се е в имот общинска собственост, без действащ договор за наем - поради което заключава първоинстанционния съд, че обектът, собственост на дружеството, е подлежал на премахване. Решаващия извод на съда е, че щом се касае за "незаконен" обект, то независимо от реда за премахването му, за собственика не са налице вреди в търсените размери. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не се установяват допуснати в хода на съдебното производство, съществени процесуални нарушения, включително обсъждане законосъобразността на премахнатата постройка. За да търпи сочените вреди, чието репатриране претендира, дружеството е следвало да докаже, че въпреки валидно правоотношение и наличие на законен обект - от незаконосъобразното му премахване - дружеството е увредено. Както сочи съда - основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. След като е установено, че обектът е подлежал на премахване, то не може да се приеме, че за дружеството са настъпили търсените вреди от фактическото действие по премахването, поради порок в административния акт. Обратното би означавало облагодетелстване от свое незаконосъобразно поведение. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените имуществени и вреди, като пряка и непосредствена последица от обявен за нищожен административен акт, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,