Решение № 13552 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. И., [ЕГН], чрез пълномощника адв. М. Стоянова срещу решение 2163 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело 1240/2023г. на Административен съд - Хасково. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска неговата отмяна и се претендират разноските за съдебното производство. Ответната страна Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо (УП) изх. 02-260-6500/680#5/20.10.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., в частта, с която е отказано подпомагане по СЗ-ДККП в размер на 12 618,02 лв., по СЗ-МЗДП в размер на 9 371,26 лв., и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период по СЗ-ДККП в размер на 17 245,55 лв. Уведомителното писмо е постановено в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение 688/19.10.2022г. по адм.дело 623/2022г. на Адм.Съд-Хасково. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на П. И., като неоснователна, и го е осъдил да заплати на насрещната страна понесените по делото разноски. Съдът е събрал необходимите доказателства по делото и е изяснил релевантните фактически обстоятелства. Приел е за установено от фактическа страна, че на 15.05.2020 г. П. И. И. е подал заявление УИН 26/290520/01643 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения подмярка 13.1. Компесационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР 1), мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2./НР 2), схемата за единно плащане на площ СЕПП, мярка 12Натура 2000, схема за преразпределително плащане (СПП), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други), схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания, ЗДП), схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан, СЗ-ДККП), схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши, СЗ-МЗДП), схема за млади земеделски (МЗС). Във връзка с чл.37, ал.2 от ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение(ЕС) 809/2014г. на Комисията са извършени административните проверки, посочени в чл.74 от Регламент(ЕС) 1306/2013г. на ЕП и на Съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Извършени са и проверки на място от РТИ Хасково в периода 22.06.2020 г. - 08.07.2020 г. и в периода 01.10.2020 г.- 16.10.2020 г., във връзка с които са изготвени Доклади за проверка на площи. В първия доклад по отношение на парцел с номер 37410-10-4-2 е отразено, че към момента на проверката е дискован, като след обследване е установено, че е засят, но няма поникнали растения и се приема за угар, както и че е измерена недопустима площ 0,0160 ха. За парцели 67862-98-3-1, 37410-145-3-1, 37410-10-5-3, 37410-148-13-1 е посочено, че към момента на ПнМ са засяти със заявената култура, като посевът е в стадий на поникване, но не е поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не предполага получаване на минималния изискуем добив от площите, както и че нямат изградена система за напояване. Във втория доклад по отношение на парцели с номер 56633-1-11-24, 56633-122-3-4 е отразено, че с функция недопустими площи 1, 2, 3, 4, 5 са изключени участъци, които не се обработват с обща площ, както следва 0,113 ха и 0,365 ха; 0,042 ха; 0,211 ха. За резултатите от проверките жалбоподателят е уведомен с УП изх. 01-262-6500/169/13.07.2020 г. и 01-092-6500/571/30.10.2020 г. на Началник отдел РТИ към ОД ДФЗ Хасково, към които са приложени докладите за проверка. От страна на И. са депозирани декларация с приложени към нея документи и възражения вх. 01-262-6500/169 от 27.07.2020 г. и вх. 02-260-6500/8775 от 08.06.2021 г., по повод на които е извършена административна проверка от отдел Контролни проверки в Дирекция Технически инспекторат, които потвърждават резултата от проверката в стопанството като коректен и обоснован. На 20.10.2023г., съобразявайки се с мотивите на Решение 688/19.10.2022 г. по адм. д. 623/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, е издадено процесното УП изх. 02-260-6500/680#5 на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано подпомагане по СЗ-ДККП в размер на 12 618,02 лв., по СЗ-МЗДП в размер на 9 371,26 лв., и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период по СЗ-ДККП в размер на 17 245,55 лв. По отношение СЗ ДККП и СЗ - МЗДП в уведомителното писмо в таблица 4 са посочени заявените конкретни парцел, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като са отразени декларираната площ и култура. За БЗС/парцели 67862-98-3-1, 37410-145-3-1, 37410-10-5-3, 37410-148-13-1 е посочено, че към момента на ПнМ са засяти със заявената култура, като посевът е в стадий на поникване, но не е поникнал и изостава във вегетационното си развитие, което не предполага получаване на минималния добив от площите. За БЗС 37410-10-4-2 е посочено, че към момента на проверката е дискован, като е установено че е засят, но няма поникнали растения и се приема за угар, а за БЗС 56633-1-11-24, 56633-122-3-4 и 56633-1-11-23 че е измерена по-малка площ от декларираната. Проведена е проверка и по време на вегетацията като е констатирано изоставане във вегетационното развитие и е направен извод, че не са проведени навременни агротехнически мероприятия по смисъла на §1, т.19 от ДР на Наредба 3 от 17.02.2015г., позволяващи получаването на минимален добив съгласно Приложение 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., поради което площта е недопустима за подпомагане по заявената схема. В таблица 5 е посочен минималния добив за култура, установена площ за културата, реализиран доход по представените документи, който за СД-МЗДП е 32 300 кг. В обжалвания акт е посочено, че на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с § 1, т. 19 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. По отношение наложените санкции за бъдещ период е отразено, че същите са изчислени съобразно чл. 19, т. 2 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията като сумата на санкцията е равна на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18 (наддекларирана площ), умножена по ставката за подпомагане по съответната схема. В УП е прието, че по схемите, базирани на площ, на жалбоподателя следва да се наложат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, изчислени в размер на 17 245,55 лв. Съдът, по искане на жалбоподателя, е назначил съдебно-техническа експертиза във връзка със спорните въпроси, заключението, по която е прието без оспорване от страните по делото. В заключението си вещото лице е посочило, че към момента на проверката на 22.06.2020г. БЗС 37410-10-4-2 е презасят с краставици предния ден и не се вижда култура, БЗС 37410-5-3 е със заплевелени редове и рядък посев с ямки за напояване, БЗС 37410-145-3-1 е с неокопани редове с направени ямки за напояване и налични свежи и повяхнали растения, БЗС 37410-148-13-1 е с нередовно поникнали посеви от краставици, БЗС 67862-98-3-1 е засят късно с домати на 15.05.2020г. и към момента на проверката следва да има поникнали растения, но такива не се констатират. Вещото лице, съобразно представените документи за реализация на продукция от заявените култури(дини, домати и краставици) и изискуемия минимален добив за заявените площи съгласно Наредба 3/17.02.2015г. и Приложение 5, в сила от 08.03.2019г., е дал заключение за разликата и съответно реализираната продукция за каква площ съответства, а именно: за дини- 17,59 ха; за домати 1,70ха и за краставици 0,29 ха. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила, и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил нормативната уредба относно изискванията и реда за прилагане на схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци ДККП(домати, краставици, корнишони и патладжан) и схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци МЗДП(моркови, зеле, дини и пъпеши), дадена в Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания - чл. 1, т. 6 във връзка с чл. 18, т. 11 и т.14. Изследвал е предпоставките за право на подпомагне по двете схеми за обвързано подпомагане чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба 3 / 17.02.2015г. за схемата ДККП и чл. 30в, ал.1 и ал.2 от Наредба 3/17.02.2015г. за МЗДП. Съобразил е и нормата на чл.31а, ал.3 от Наредба 3/17.02.2015г., в която е предвидено, че при извършване на проверките на място от ДФЗ-РА по чл.37, ал.3 от ЗПЗП, МЗ и ДФ РА осъществяват контрол на площите по ал.1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаването добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Обосновал е извод, че когато кандидатът не е извършил дължимите агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от съответната култура, вследствие на което не е получен и реализиран такъв на пазара, той не е изпълнил задължението си относно парцелите, декларирани за подпомагане. Жалбоподателят не е спазил изискването за извършване на минималните агротехнически мероприятия по отношение на парцели 67862-98-3-1, 37410-145-3-1, 37410-10-5-3, 37410-148-13-1, което не предполага получаване на минималния изискуем добив от площите. Съдът е съобразил и представените фактури за продажба на земеделските култури, които са признати от административния орган, както и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което установява, че полученият и реализиран на пазара добив е под минимално допустимите по Наредба 3/17.02.2015 г. и Приложение 5 към чл. 29, 29а, 30, 30а, 31 и 32 от нея, а именно за култура домати изискуемият минимален добив е 19000 кг./ха и за реализиране на 100 % изискуем минимален добив от цялата площ са необходими 98800 кг., а реализираната продукция е 32300 кг.; за култура краставици изискуемият минимален добив е 20750 кг. и за реализиране на 100% изискуем минимален добив от цялата площ са необходими 63287 кг., а реализираната продукция е 6000 кг. Следователно, според решаващият съд, в случая не е спазено изискването за минимален добив от заявените площи съобразно Приложение 5 към Наредба 3/17.02.2015 г., т.е. установява се липсата на едно от кумулативно предвидените условия за подпомагане на земеделския стопанин, поради което правилно от административния орган е отказано исканото финансово подпомагане чрез наложено намаление в пълен размер. Относно СЗ-МЗДП не се спори, а и от приетия доклад за проверка на площи се установява, че жалбоподателят е декларирал парцели с обща площ 24,6 ха, като при проверката са установени несъответствия спрямо БЗС 56633-1-11-24, 56633-122-3-4, 56633-1-11-23 и допустимата площ е намалена на 24,24 ха, а тази, за която е доказан минимален добив за култура, е 17,594 ха. Според чл. 19 от Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, вярно е интерпретирал същите, правилно е тълкувал и приложил относимата нормативна уредба и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. След установяване на фактите съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, има изискуемите от закона форма и съдържание, постановен е при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От данните по административната преписка е установено, че по отношение на заявените за подпомагане площи по схемите СЗ - ДККП и СЗ МЗДП не са спазени от земеделския производител нормативните изисквания за извършване на агротехнически мероприятия по отношение на земеделските парцели. Съгласно легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 19 от ДР на Наредба 3 от 17.02.2015 г., агротехническите мероприятия представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане, навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Заключението на експерта, изготвил съдебно-техническата експертиза изцяло потвърждава установеното от Регионалния технически инспекторат при извършената проверка на място, удостоверено и със снимките, направени на място. Основното възражение на касатора е, че не съществува законодателно въведен критерий за недопустима за подпомагане да се счита площта, по отношение на която не са осъществени необходимите агротехнически мероприятия по смисъла на §1, т.19 от Наредба 3 от 17.02.2015г. Твърдението е, че подпомагането по схемата е обвързано с произведено количество продукция, минимална площ на засетия парцел и липса на други установени на същия култури, което не намира опора в нормативната уредба. При решаване на спора съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., която сочи, че при извършване на проверките по ал. 2 (теренни проверки), както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, Министерството на земеделието, храните и горите и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Правилно съдът е приел, че представените документи за продажба на заявените култури за подпомагане не са достатъчни за да приеме, че са изпълнени изцяло изискванията по чл. 30а, ал. 2 и чл. 30б, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Спазването на агротехническите мероприятия като положителен факт подлежи на доказване от жалбоподателя. По делото такива доказателства не са ангажирани, нито са констатирани в експертното заключение при извършената проверка на документацията, която следва да води земеделският производител. Докладите от извършените проверки на място, са официални удостоверителни документи и имат обвързваща доказателствена сила относно размера на установената допустима/недопустима площ от извършилото проверката длъжностно лице и констатираните обстоятелства, свързани с установената на място площ и вегетативно състояние на културите в съответните земеделски площи. Касаторът обосновава защитната си теза с представяне на фактури за продажба на земеделските култури, но така представените документи са частни такива, ползващи се единствено с формална доказателствена сила. От тях не се установява по несъмнен начин, че добивите са реализирани от процесните земеделски площи, т. к. не кореспондира с установеното състояние на площите и земеделските култури при проверката на място, потвърдено с експертното заключение. Извън приложените декларации, фактури и касови бележки за добив, не са представени доказателства за извършени разходи за агротехнически мероприятия на обработваемите площи, доказателства за направени разходи за производство, счетоводни данни за реализирани приходи и други подобни, които да налагат различен извод. Следва да се посочи, че представените документи за реализация на продукцията не доказват минимално изискуемият добив от парцелите, който е под минимално допустимите по Наредба 3/17.02.2015 г. и Приложение 5 към чл. 29, 29а, 30, 30а, 31 и 32 от нея. Добиването, съответно реализацията на продукция от зеленчуците от процесните парцели е пряко свързано със спазването и изпълнението на агротехническите мероприятия по смисъла на §1, т.19 от ДР на Наредба 3 от 17.02.2015г., в частност спазване на оптималните срокове и норми за сеитба и засаждане. Именно това е и целта на дължимите проверки, включващи и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата( арг. от чл.31а, ал.1 от Наредбата). Тези проверки целят спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл.32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент(ЕС) 1307/2013г. относно процесните площи, като съгласно пар.4 площите се считат за хектари, отговарящи на условията за подпомагане, само ако съответстват на определението за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, през цялата календарна година. Съдът правилно е преценил резултатите от проверката на място и експертното заключение, което потвърждава изложеното в оспорения административен акт като фактически причини за постановения отказ за оторизация. Цитираната съдебна практика, на която се е позовал касатора, е постановена при различни фактически обстоятелства. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният административен акт отговаря на изискванията на материално правните разпоредби за законосъобразност. По аргумент от цитираните по-горе разпоредби на чл. 30, чл. 30в и чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., когато кандидатът не е изпълнил условието за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура, площите се считат недопустими за подпомагане, т. к. не е изпълнил задължението си относно парцелите, декларирани за подпомагане, поради което правилно административният орган е отказал исканото финансово подпомагане, предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗПЗП. Според чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. Правилото на чл. 28 от Регламент (ЕС) 908/2014 на Комисията предвижда възможност, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. С обжалваното уведомително писмо са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на общо 17 245,55лв., в съответствие с цитираните разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за заплащане на разноските по делото, касаторът следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,