Решение № 3278 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2019 г.

Решение № 3278 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Шумен срещу решение № 52 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 59/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Шумен, с което е отхвърлен протестът му против разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан (Наредбата), приета с решение № 610 по Протокол № 50/20.12.2018 г. на Общински съвет гр. Каспичан. В протеста от Окръжна прокуратура гр. Шумен са развити доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна – Общински съвет гр. Каспичан, в писмен отговор до съда, подаден чрез пълномощник по делото адв. Р. Ангелова, излага съображения за неоснователност на протеста и законосъобразност на оспореното решение на АС – Шумен. Моли за оставянето му в сила като правилно и обосновано. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на протеста. Счита за правилно заключението на съда относно материалната законосъобразност на оспорената разпоредба от Наредбата, като направените в тази насока правни изводи почиват на подробни и обосновани съображения. Не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на протестирания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, становищата на страните и данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното: Касационният протест е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество, е неоснователен, по следните съображения: С оспореното решение АС– Шумен е отхвърлил протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Шумен против разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан, приета с решение № 610 по Протокол № 50/20.12.2018 г. на Общински съвет гр. Каспичан. За да постанови този резултат, съдът е изложил аргументи, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган – Общински съвет гр. Каспичан, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК, при спазване на изискуемата писмена форма и законово регламентираната процедура за приемане на актове от вида на процесния. Обосновал е становището, че атакуваната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата не противоречи на нормативни разпоредби от по-висока степен и конкретно – на нормата, установена в чл. 3, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Посочил е, че с правилото по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата не се цели ограничаване извършването на стопанска дейност в жилищни сгради, а осигуряване защитата на личните и имуществените интереси на гражданите и юридическите лица, в унисон с изискването на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОАРАКСД. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОАРАКСД е приложимо право в настоящия случай, доколкото предмет на регламентация с протестирания текст от Наредбата са обществените отношения, свързани с поддържане на реда и спокойствието в жилищните сгради, както и със здравето и безопасността на техните обитатели, гарантирани посредством поставяне извършването на производствени дейности, складова и шумна търговска дейност в сградите в зависимост от получаване на писменото съгласие на съседите. В тази връзка, съдът е изследвал съответствието на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата с релевантните материалноправни разпоредби на други относими към случая нормативни актове от по-висока степен – Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС), като е установил липсата на противоречие между тях. В заключение е приел, че протестираната разпоредба е законосъобразна, тъй като е приета в изпълнение и при съблюдаване на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОАРАКСД. Същата съответства на целта на закона – защита на личните и имуществени права на живущите в жилищни сгради на територията на община Каспичан. С тези мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил протеста като неоснователен. Решението е правилно – постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, като същото е и обосновано. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение споделя изцяло съображенията на АС - Шумен, изложени в мотивите към постановеното от него решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Протестираната пред първоинстанционния съд разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата има следното съдържание: "Производствени дейности, складова и шумна търговска дейност в жилищните сгради се разрешават само след писмено съгласие на съседите". Разпоредбата е поместена в Раздел I на Наредбата, озаглавен "Осигуряване на общественото спокойствие и опазване на обществения ред и безопасността", в който са установени забрани за извършването на различни по предмет дейности, водещи до нарушаване на обществения ред и спокойствието по отношение възможността за безпрепятствено упражняване на личните и имуществени права на живущите на територията на общината. Анализът на съдържащите се в Раздел I на Наредбата разпоредби мотивира категоричния извод, че защитимият с тези норми правно значим интерес се отнася именно до опазване безопасността, спокойствието и имуществото на физическите и юридическите лица на територията на общината. Поради това и първоинстанционният съд е изследвал въпроса за материалната законосъобразност на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата в светлината на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОАРАКСД, съгласно който "Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на: [... ] 2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица; ". При направения анализ, съдът правилно е констатирал, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата не се цели ограничаване извършването на стопанска дейност в жилищни сгради на територията на община Каспичан, а е установена забрана, която напълно съответства, нещо повече – приета е в изпълнение на правилото по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОАРАКСД, с оглед осигуряване спокойствието и безпрепятственото упражняване на правото на собственост на обитателите на жилищни сгради. Систематичното тълкуване на текстовете в ЗОАРАКСД, ведно с относимите към случая разпоредби на други специални закони (чл. 6 ЗУЕС, чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, вр. с § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, подробно обсъдени в решението), води до извода, че с приемането на оспорената норма компетентният административен орган – Общински съвет гр. Каспичан, е упражнил нормотворческата си компетентност по чл. 76, ал. 3 АПК в съответствие с принципите и целите на ЗОАРАКСД, съобразявайки по-конкретно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от с. з. Неоснователно е възражението на касатора, че в мотивите на оспореното съдебно решение не е обсъден въпросът за противоречието на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОАРАКСД. Решаващият състав е изложил подробни съображения във връзка с направеното в протеста оплакване за противоречие на оспорения текст с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висока степен. Изрично обсъден е и въпросът за твърдяното от касатора противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОАРАКСД. За да отхвърли този довод, съдът е извършил цялостен анализ на целените със забраната по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата правни последици, относими към защитата на личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица. Последните, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОАРАКСД, съставляват защитимо от закона благо от първостепенно значение при приемането на мерки по осъществяване на административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност. В допълнение към изложените от първоинстанционния състав мотиви, следва да се посочи, че само по себе си изискването за разрешаване на производствени дейности, складова и шумна търговска дейност в жилищните сгради след писмено съгласие на обитателите на сградите не може да обоснове наличие на основание за ограничаване на конкуренцията. На първо място, така постановеното изискване е общо формулирано и съответно приложимо спрямо всеки субект, който би осъществявал производствена, складова или шумна търговска дейност в жилищна сграда. На следващо място, забраната по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата няма за цел пряко да регламентира условията и реда за осъществяване на определен вид производствена или търговска дейност. Същата е насочена към опазване реда и спокойствието в жилищните сгради, в защита на личните и имуществените права на нейните обитатели. Поради това и преценката дали определена по вид и характер дейност би нарушила установените в жилищните сгради правила за безпрепятствено упражняване на правото на собственост е предоставена на самите обитатели, които биха били и непосредствените потърпевши от евентуални неблагоприятни последици на дейността. Най-сетне, обстоятелството, че в резултат на тази преценка едни субекти биха получили писменото съгласие на съседите за извършване на дейността, а други – не, не съставлява изискване, ограничение или тежест, които водят до ограничаване на конкуренцията по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОАРАКСД. В конкретния случай, протестираната подзаконова разпоредба е приета в изпълнение на законова норма, с която се регулират обществени отношения не във връзка със защита на конкуренцията, а във връзка с друг признат от правото обществен интерес – необходимостта от опазване на обществения ред и собствеността на гражданите и юридическите лица при използването на "жилищни сгради" съобразно основното им предназначението, заложено в легалната дефиниция по § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. По тези съображения, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата се явява съответна на материалноправните разпоредби, по приложението на които е приета с решение № 610 по Протокол № 50/20.12.2018 г. на Общински съвет гр. Каспичан. При приемането на акта са спазени и административнопроизводствените правила, разписани в чл. 75 - чл. 80 АПК, вр. със ЗНА. По тези съображения, като е приел оспорената подзаконова разпоредба за законосъобразна и е отхвърлил попадения срещу нея протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Шумен, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт – в съответствие с материалния закон и фактите по делото. Съдебният състав е обсъдил всички доводи и възражения на страните, установил е релевантните по случая факти и е достигнал до правилни правни изводи, мотивирани с ясни и подробни аргументи. Предвид горното, не се доказват сочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се установява и наличието на такива, за които съдът, по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. Поради това оспореното решение на АС – Шумен като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а подаденият от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Шумен касационен протест – отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора и предвид представените доказателства, основателна е своевременно заявената от ответната страна претенция за разноски в настоящото производство. В полза на Общински съвет гр. Каспичан следва да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 300. 00 (триста) лева, за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,