Решение № 17736 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2018 г.

Решение № 17736 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на министъра на младежта и спорта срещу Решение № 5012/25.07.2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по административно дело № 5374/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на министъра на младежта и спорта срещу Решение № 150/04.04.2018 г. по преписка № 295/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите изложени в жалбата му и не е преценил и обсъдил представените със същата писмени доказателства. Оспорва извода на съда, че не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че не е налице неравно третиране по отношение на Г. Н.. Счита, че съдът неправилно е формулирал и предмета на спора, а именно дали разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т. 7 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) (отм.); представлява форма на неблагоприятно третиране. Излага съображения, че в случая е приложим чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Оспорва изводите на КЗД и на съда, че статутът на треньорите на олимпийски и параолимпийски медалисти е еднакъв, както и че параолимпийските игри следва да се приравнят на олимпийските. Моли оспорваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Г. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. С Решение № 150/04.04.2018 г. по преписка № 295/2016 г. КЗД е установила, че по отношение на Г. Н., Министерството на младежта и спорта (ММС), чрез министъра, е допуснало по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "обществено положение". С решението е препоръчано на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на ММС, чрез министъра да предприеме необходимите действия за промяна в чл. 59б, т. 7 и т. 8 ЗФВС (отм.); , с оглед изравняване на възможността личните треньори на параолимпийски медалисти след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) да получават пожизнена месечна пенсия, така както получават такава треньорите на олимпийските медалисти. Административният съд е възприел изцяло фактическата обстановка и правните изводи на КЗД, като ги е възпроизвел в решението си. С оглед изложеното в жалбата, с която е била сезирана Комисията оплакванията са били срещу установената правна уредба относно изплащането на пожизнена месечна премия на треньорите на олимпийски медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на КСО и неизплащането на такава пенсия на треньорите на параолимпийски медалисти (какъвто е и Г. Н.) придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на КСО. Изводът на съда, че предмет на производството е изследването дали разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т. 7 ЗФВС (отм.); представлява форма на неблагоприятно третиране, е правилен. С оглед така установения предмет на спора правилно съдът е посочил, че е без значение съдържанието на писмо вх. № 40-00-28/1/02.12.2017 г. на МОК заедно с приложението към него, от което се установява, че параолимпийските игри не са олимпийски такива. Правилно е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че Г. Н. не е бил подал искане за горепосочената премия, както и, че не бил посочен в писмата на Българския олимпийски комитет (БОК) за целта, съответно, че министърът не бил отпускал такава премия на треньор на параолимпийски състезател, тъй като това обстоятелство не е относимо към съдържанието на чл. 59 б, ал. 2, т. 7 ЗФВС (отм.);. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случай санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Легално определение на понятието "Неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая от събраните в хода на производството пред КЗД и пред първоинстанционния съд доказателства безспорно се установява по – неблагоприятното третиране на Г. Н. – треньор на параолимпийски медалист, в сравнение с треньорите на олимпийските медалисти, относно отпускането на пожизнена месечна премия за личните треньори придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т. 7 ЗФВС предвижда, че разпределените средства от постъпленията на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта се предоставят за отпускане на пожизнена месечна премия за личните треньори на олимпийските медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на КСО. Правилно съдът е приел, че разпоредбата има за цел да възнагради треньорите за положения от тях труд и това е релевантното за преценката наличието на по-неблагоприятно третиране обстоятелство. За треньорите на параолимпийските медалисти не е предвидено заплащането на такава премия. Правилно КЗД и съдът са приели, че трудът на треньорите на олимпийските състезатели и медалисти е сходен с труда на треньорите параолимпийските медалисти. И след като последните са завоювали медал, присъждан за най-високо възможно спортно постижение, няма причина на съответния треньор да не бъде предоставена поне законовата възможност да получи аналогична премия. Между впрочем законодателят е приравнил олимпийските и параолимпийските медалисти. В чл. 59б, ал. 5 ЗФВС е предвидено, че разпоредбата на ал. 4 (определяща размера на отпусканите средства за един медал) се прилага съответно и за отпускане на месечна премия за олимпийските медалисти от игрите за глухи "Дефлимпикс" и от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност. Законът приравнява олимпийските и параолимпийските медалисти прекратили активната си състезателна дейност, поради което няма обоснована и разумна причина и треньорите на тези състезатели да не са приравнени. Правилно Комисията е приела, че има различие в положението на двете групи треньори – на олимпийски и на параолимпийски състезатели, което не изключва те да са в сравнимо сходна ситуация, тъй като полагат сходен труд. Правилно е прието, че сравнителя в случая са треньорите на олимпийски състезатели. Поради тази причина съдът не е допуснал съществено нарушение с необсъждането на представените доказателства за заплащане на месечни премии на треньорите на олимпийските състезатели и че само за една година, поради техническа грешка е изплащана премия на треньор на параолимпийски медалист. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в случая е приложим чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., която предвижда, че не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Този довод е бил направен и пред Комисията и пред съда, обсъден е от Комисията, чийто съображения са възприети от решаващия съд. Правилно е прието, че тази разпоредба е неприложима. По делото не са ангажирани доказателства, че различното третиране на двете групи треньори е породено от съществено и определящо професионално изискване, че е съобразено с преследвана от закона цел и не надхвърля необходимото за постигането й. Правилно съдът е приел е, че решението е издадено в установената форма от компетентен орган, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, решението е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до изводите, до който е достигнал първоинстанционният съд. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този му довод се явява бланкетен и предвид чл. 218, ал. 1 АПК не следва да се обсъжда. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същите в размер на 100 лева. Ответникът по касация Г. Н. не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение