Решение № 7654 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2017 г.

Решение № 7654 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Б. И." ЕООД, гр. П. срещу Решение № 89 от 23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1171/2016 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства, в резултат на което е приел, че спорните услуги не са извършени и с разходите за тях законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2014 г. Сочи, че представените частни документи не са оспорени, поради което е следвало да бъдат кредитирани. Намира, че в своята съвкупност те установяват реалното извършване на фактурираните услуги, а изложените от съда доводи са взаимнопротиворечиви. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., с писмено становище, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/№ Р-16001315005498-091-001/05.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., в частта, потвърдена с Решение № 253/25.04.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - П. относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 208,32 лв. и начислената лихва за забава в размер на 191,08 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в горепосочената му част, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че за данъчен период 2014 г. "Б. И." ЕООД е отчело разходи по сметка 6021 въз основа на 3 бр. фактури, издадени от "B. T. C." LTD, Англия. След анализ на представения договор за счетоводни и консултантски услуги от 31.03.2014 г., сключен между ревизираното лице и английското дружество и на получените писмени обяснения от неговия представляващ, приходните органи са приели, че събраните доказателства не установяват реалното изпълнение на фактурираните услуги. Преценила са, че е осъществена хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, с оглед на което разходите за тези услуги не следва да се признаят за данъчни цели. С тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2014 г., в резултат на което е определен допълнително дължим корпоративен данък и лихва за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, но изводите на експерта не са мотивирали решаващият състав да възприеме тезата на оспорващия, че фактурираните счетоводни услуги са действително извършени. В тази връзка той е отчел липсата на доказателства за извършени от доставчика проучвания, анализи или различни доклади, свързани с клиентите му, за предаването на резултата от тях на получателя и за кадровата обезпеченост на английското дружество. Съобразил е, че не е установено какъв точно вид счетоводна и консултантска работа е извършвана, кога са обработвани документите, какъв маркетинг е осъществяван, какви са били специалните изисквания на възложителите, кои са възложителите по маркетинговите проучвания, какво е заданието за тях, кои лица са осъществили проучванията и как са представени резултатите от тези проучвания. Поради това е приел, че фактурираните услуги не са действително осъществени и законосъобразно на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО ревизиращите са приели, че е налице отклонение от данъчно облагане. Предвид документалната необоснованост на тези разходи поради липсата на счетоводен документ, който да отразява вярно отразената в него стопанска операция, решаващият състав е достигнал до извода, че приходните органи правилно са увеличили финансовият резултат на дружеството със стойността на процесните фактури в общ размер от 23 090 лв., а от там са определили и размерът на допълнително дължимият корпоративен данък и лихва за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни е тезата на касатора, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства и не е съобразил тяхната доказателствена сила. По аргумент от чл. 180 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК представените частни документи съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от издалите ги лица. Тяхно съдържание обаче не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което верността им следва да бъде преценена от съда с оглед останалите относими доказателства и то независимо от наличието или липсата на изрично оспорване. Именно поради това несподелим е доводът, че след като представените опис и договор за счетоводни и консултантски услуги не са оспорени, то те са достатъчни да установят действителното извършване на фактурираните услуги. Касаторът изрично признава, че визираният опис е съставен след приключване на ревизионното производство, поради което не може да се приеме, че той установява предаването на резултата от услугите през предходни данъчни периоди. Противно на твърдението в жалбата, изводът на съда за нереалност на фактурираните услуги не е обоснован само с неустановеността на кадровата обезпеченост на английското дружество, а е формиран след съвкупна преценка на всички относими доказателства. Същият не се опровергава от приложените към касационната жалба диплома и сертификат на управителя на дружеството - доставчик, които не установяват, че именно той е извършил услугите, както и, че извършеното е прието от получателя. Въпреки осчетоводяването и плащането по фактурите, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Начислени са разходи по първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, които не отразяват вярно стопанската операция, с оглед на което и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО законосъобразно същите не са признати за данъчни цели. С тях правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2014 г., в резултат на което е определен и допълнително дължимият в посочения размер корпоративен данък и лихва за забава. Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП"- П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 397.96 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение