Решение № 2256 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2016 г.

Решение № 2256 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К., от гр. С. против решение № 7448/21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министърът на енергетиката изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че в хипотезата на чл. 27 ЗДОИ при определяне на формата за предоставянето й, органът разполага с дискреционна власт и взетото решение в тази насока не подлежи на съдебен контрол. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че със заявления № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и № Е-94-Р-09/21.08.2013 г. Р. Д. К., от гр. С. е поискал "цялостните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства на "Ч. майнинг" ЕАД" и "годишните работни проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства за периода 2004 г. - 2012 г. на "Ч. майнинг" ЕАД". Заявителят е посочил, че желае да получи информацията във форма на копие на хартиен носител или копие на технически носител CD. Със заповед № РД - 16 - 1473/24.10.2013 г. главният секретар на Министерството на икономиката е отказал достъп до документите, посочени в заявленията. С решение № 1616/14.03.2014 г. по адм. дело № 11474/2013 г. Административен съд С. - град е отменил индивидуалния административен акт и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 14415/12.02.2014 г. по адм. дело № 5620/2014 г. на Върховния административен съд. Съдебните инстанции са посочили в своите мотиви, че исканата информация е обществена служебна по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и чл. 11 ЗДОИ и като съхранявана от органа във връзка с дейността му, достъпът до тази информация е свободен по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Отбелязано е, че изключенията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ не са налице. Посочено е, че не е оборена презумпцията за надделяващ обществен интерес. В изпълнение на съдебните решения министърът на енергетиката е издал решение № Е - РД - 16 - 01/05.01.2015 г., с което е предоставил достъп до наличната в Министерството на икономиката и енергетиката информация, посочена в заявленията на Р. К. Определил е срок на разрешения достъп - 30 дни под формата на преглед на информацията в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, находяща се в гр. С., ул. "Т." ..№.... Обосновал е отказ от предпочетената от заявителя форма на достъпа чрез копия на хартиен носител и копия на технически носител CD с това, че: 1.) "... исканата информация се съдържа в над 10 класьора, всеки от които с голям брой страници, поради което копирането или сканирането им ще увеличи необосновано разходите по предоставянето" и 2.) " ... при предоставяне на достъпа в предпочитаната форма съществува възможност за неправомерна обработка на исканата информация". С решение № 7448/21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Р. Д. К. срещу решение № Е - РД - 16 - 01/05.01.2015 г. на министъра на енергетиката като неоснователна. Приел е, че исканата информация е предоставена в пълен обем и оспореният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира съдебното решение за неправилно. Спорът между страните касае формата, в която е предоставена обществената информация. Видно от мотивите към решението на административния орган е, че при форма на достъп чрез копие на хартиен носител или копие на технически носител CD разходите не са изследвани и нямат ясен цифров резултат, за да може да се приеме извода за необоснованост за предоставянето на информацията на заявените носители за правилен. Работейки с неясни по обем и количество ориентири "над 10 класьора ... с голям брой страници" остава неясен и доколко достатъчен е и периода от един месец за проучване на информацията. Мотивите за съществуваща възможност от неправомерна обработка са лишени от конкретика, за да могат да бъдат споделени или отхвърлени. Няма яснота дали цялата информация не може да бъде предоставена на хартиен носител или технически носител поради пречки по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ във връзка с чл. 13-14 от Закона за подземните богатства. Целта на Закона за достъп до обществена информация е с получаването на исканата такава, гражданинът да може да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая тази цел би била постигната с предоставянето на реална възможност на заявителя за запознаване с цялата налична обществена информация, до която му е предоставен достъп. Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната от заявителя форма, като дори и в хипотезите на чл. 27 ЗДОИ могат да се използват повече от една от възможностите, уредените по чл. 26 ЗДОИ с цел по този начин да се реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. Достигайки до изводи различни от направените, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил необосновано и в нарушение на материалния закон съдебно решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и оспореният индивидуален административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК. Заявените от жалбоподателя разноски са дължими в размер на 15,00 лева държавни такси за двете инстанции. Отчитайки факта, че Р. Д. К. е представляван от адвокат Е. М. Г., чл. на САК с посочено основание в договора за правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и предвид липсата на възражение за прекомерност или липса на основание за претендиране на разноски по този ред, Върховният административен съд, петчленен състав счита, че следва да присъди същите изцяло в заявения размер, съгласно молба от 26.01.2017 г. от по 450,00 лева за съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав