Решение № 5951 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2013 г.

Решение № 5951 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Гама ринг София холдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1834/18.03.2013 г. по адм. д. № 2710/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2001104442/5.07.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Гама ринг София холдинг" ЕООД против РА № 2001104442/5.07.2011 г. на ТД на НАП - София, с който на основание чл. 177, ал. 1, 2 и 6 ЗДДС са определени задължения за заплащане на ДДС за м. 7.2009 г. по фактури на "Байдано младост 95" ЕООД в размер 543 333 лв. и 256 708 лв. по фактура на "Байдано комерс" ЕООД. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства относно доставките от посочените две дружества, свързани лица с касатора на основание § 1, т. 3 б. "ж" и "м" ДОПК, тъй като ревизираното лице е собственик на капитала на "Байдано комерс" ЕООД и на "Байдано и ко" ЕООД, което е собственик на капитала на "Байдано младост 95" ЕООД, а собствениците на ревизираното лице Мартин и Галина Иванови са избрали управителя на трите дружества Кьосев. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и правилни изводи за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 1, 2 и 6 ЗДДС за възлагане на отговорността върху ревизираното лице за невнесения от доставчиците му данък по доставки, по които е получател, за което обстоятелство ревизираното лице е знаело. След подробен анализ на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че не е доказано плащане на цената в брой по доставките от ревизираното лице на доставчика, тъй като липсват фискални бонове, касови ордери, разписки и платежни документи. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на плащане по доставките от ревизираното лице при липса на първични счетоводни документи, обосноваващи тези отразявания не могат да установят плащане на цената по доставките. Обосновано съдът е приел, че след като цената по доставките не е платена, ревизираното лице е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде платен от доставчиците и не би могъл разумно да очаква, че ще бъде платен. Правилно съдът е приел, че обявената неплатежоспособност на единия доставчик и открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 22.11.2006 г. потвърждава този извод. Съдът, като е отхвърлил жалбата против РА, е постановил законосъобразно съдебно решение. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. С разпореждане от 19.03.2012 г. съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да установи фактите, от които черпи благоприятни правни последици, а в хипотезите на чл. 177, ал. 1, 2 и 6 ЗДДС това предполага доказване, че данъкът по доставките е платен от доставчиците и представяне на доказателства, оборващи събраните в ревизионното производство доказателства за свързаност на ревизираното лице и доставчиците. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните какви са доказателствените им задачи и не е допуснал процесуално нарушение като не е определил задача на неотносима към спора експертиза. Със счетоводна експертиза не би могло да се попълни делото с доказателства за плащане на цената по доставките и на данъка от доставчиците. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,