Решение № 707 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2018 г.

Решение № 707 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите гр. София против решение № 3429 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12773 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба дружество "СОФИЯ МАРКЕТ" ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на дружество "СОФИЯ МАРКЕТ" ЕООД обезщетение в размер на имуществени вреди – сумата от 130, 46 лева, представляваща пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва върху 4114, 53 лева (внесено от дружеството 30 %-но обезпечение по реда на чл. 121а, ал. 3 ДОПК), заедно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане. Съдът е приел за основателни и доказани твърденията в исковата молба, че предприетите от орган на ответника действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0008862/30.03.2015 г. са отменени като незаконосъобразни с Решение № 71/6.04.2015 г. на директора на ТД на НАП С. и внесеният на 1.04.2015 г. от дружеството депозит бил освободен и върнат на дружеството на 23.07.2015 г. като за този период ищецът е претърпял вреди в претендирания размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевантните по делото факти са установени от съда и следва на осн. чл. 220 АПК да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е било установено, че в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, серия АА № 0008862/30.03.2015 г. са обективирани фактически действия, извършени от органи по приходите, основаващи се на чл. 121а, вр. чл. 40 ДОПК, по отношение на стоки (разфасовки и карантии замразени: други разфасовки от пилешко месо), обект на ВОП, като стоките са предадени на отговорно пазене, със забрана за разпореждане. С Платежно нареждане от 30.03.2015 г. дружеството е внесло по сметка на НАП сумата от 4 114, 53 лева, като обезпечение за стоките, описани в цитирания протокол. С жалба вх. № 101-45 от 3.04.2015 г. дружеството е оспорило протокола пред териториалния директор на НАП, който с Решение № 71/6.04.2015 г. е отменил като незаконосъобразни действията, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, серия АА, № 0008862/30.03.2015 г. Внесената като обезпечение сума от 4 114, 53 лева е възстановена на дружеството на 23.07.2015 г. Правилно и обосновано съдът е приел, че претенцията на ищеца е за претърпени от незаконосъобразните действия на органите по приходите имуществени вреди, в размер на 122, 45 лева (главница), представляващи пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва върху 4 114, 53 лева, считано от 1.04.2015 г., когато е внесено обезпечението по реда на чл. 121а, ал. 3 ДОПК, до 23.07.2015 г., когато същата сума е била възстановена, се явява основателна. Обезщетението се дължи за времето от внасянето на сумата като обезпечение до връщането от касационния жалбоподател. Имуществената вреда под формата на пропуснати ползи е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателствата и са лишили дружеството от възможност да ползва сумата за обезпечението в своята стопанска дейност. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд