Решение № 358 от 2.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2011 г.

Решение № 358 от 2.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 747 от 11.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.02.2010 г. по гр. дело № 4301/2009 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-г състав, с което е оставено в сила решението от 16.01.2009 г. по гр. дело № 405/2008 г. на Софийския районен съд, 25-ти състав за отхвърляне на предявения от В. Т. Й., Г. Т. Й., Й. Д. Й. и И. Д. Й. срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че ищците /сега касатори/ са собственици на част от имот пл. № * от кад. лист 579 от кадастралния план, одобрен през 1956 г., която част попада в УПИ * в кв. *, м. "Д. - 2 част - разширение" с площ * кв. м., при граници: имот пл. № *, бъдеща улица, имот пл. № * и УПИ*. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 541 от 1.07.2009 г. по гр. дело № 701/2008 г. на ВКС, I г. о., постановено по аналогичен казус по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С последното е прието, че след като в имота, отреден за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж, отчужден с решение на Комисията за земята от 29.06.1988 г., не е било осъществено предвиденото по застроителния план мероприятие, което не е започнало в тригодишния срок по чл. 19, ал. 2 З. (отм.), земята се връща обратно на АПК и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ може да бъде възстановена на предишните собственици. Добавено е, че доколкото предмет на иска е установяване правото на собственост върху земята, а не иск по чл. 108 ЗС, не следва да се обсъжда дали владението може да се предаде реално или собственикът трябва да бъде обезщетен. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че процесният имот с площ от * кв. м. е част от имот с пл. № *, кад. лист 579 от кадастралния план, одобрен през 1956 г., по цифри 7-8-9-10-11-7 на скицата на [фирма] от 11.01.2005 г. към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ на район "И." /№ 154 от 26.11.2004 г./ и попада в УПИ*, кв. 1 по актуалния регулационен план на [населено място], м. "ж. к. Д. -2-разширение", одобрен със заповеди № РД-50-09-90/9.03.1983 г. и № 214/18.05.1990 г. В диспозитива на въззивното решение са отразени като граници на процесния имот: "имот с пл. № *, бъдеща улица, имот с пл. № * и УПИ *", т. е. както същите са били посочени и в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Специално последната граница - УПИ * ищците са посочили, че е собствен имот на ответното дружество. При очертаване предмета на спора, въззивният съд не е съобразил следните обстоятелства: Най-напред, в удостоверение № 154 от 26.11.2004 г. на СО-район "Искър" - С., издадено на основание чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ /л. 17 от гр. дело № 405/2008 г. на СРС, 25-ти състав/ и в скицата от 11.01.2005 г. /л. 12 от същото дело/ е отразено, че на възстановяване подлежат * кв. м. от бившия имот /с обща площ * кв. м./. От тях * кв. м. попадат в границите на имот № * от кв. *, урегулиран за О. и КОО /за тях е посочено, че е съставен акт за общинска собственост № 87/1998 г./; *кв. м. попадат в имот № * в кв. *, урегулиран за С. по промишлен и енергиен монтаж /вписано е, че за * кв. м. има нотариален акт и е собственост на "М."/, а останалите * кв. м. попадат под улица и не подлежат на възстановяване. Разграничението между двете останали незастроени части от имот пл. № *, кв. *, [жк] ч. е било обсъдено и с влязлото в сила решение от 5.03.2003 г. по ахд № 771/2003 г. на Софийския градски съд, админ. колегия /потвърдено с решение № 5426 от 19.10.2004 г. на ВАС, IV-то отд./, където също е посочено, че частта от * кв. м. от имота попада в парцел *, кв. *, а частта от * кв. м. попада в парцел *, кв. *. От нотариален акт за собственост № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г. /л. 34 от делото в СРС/ е видно, че [фирма] е признато за собственик на уедрен парцел * от кв. * по плана на [населено място], м. парк "Д.", отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж с площ * кв. м., при съседи на мястото по скица: [улица], уедрен парцел * и уедрен парцел *. На следващо място, не е взето под внимание и заключението на техническата експертиза /л. 72-73/, онагледено с пояснителна скица /л. 74 от делото в СРС/, в т. 4 на което вещото лице е посочило, че "...имотът, в т. 4. оспорваната част от процесния имот, заградена с полигон по цифри 1,2,3,4,5,6,1 (част от имот пл. № *, масив- * по стар кадастрален план приет с протокол от 11.07.1996 г.) попада по актуалния кад. план в к. л. * и в УПИ * от кв. *, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж, съответно по регулационния план на местност ж. к. Д. - 2 част, одобрен със зап. № РД-50-09-90/83 г. и ж. к. Д. - 2 част, разширение, одобрен със заповед № 214/18.05.1990 г.". В. съд не е съобразил и че с жалбата срещу решението на първата инстанция се поддържат оплаквания, касаещи не частта от имот № * с площ * кв. м., заключени между цифрите от 7 до 11 съгласно скицата от 11.01.2005 г. /както е поискано с исковата молба/, а частта с площ * кв. м. по цифри 1,2,3,4,5,6,1 /същото е поискано и с касационната жалба/. Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да остави исковата молба без движение и даде на ищцовата страна указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи предмета на спора за собственост, наличието на правен интерес от установяването и надлежната процесуална легитимация по предявената претенция. След поправянето на недостатъците въззивният съд следва да прецени доколко е сезиран с редовна претенция за собственост или уточняването на основанието и петитума представлява недопустимо изменение на иска. С оглед на това, в качеството си на инстанция по съществото на спора, въззивният съд ще следва да се произнесе по исковата молба, ако нередовностите й бъдат отстранени в дадения на ищците срок или във втората хипотеза да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение съгласно чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК. При положение, че бъдат отстранени пречките за разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази, че по материалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, свързан с приложението на § 11, ал. 2 З. е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 205 от 8.07.2010 г. по гр. дело № 4543/2008 г. на ВКС, I г. о. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.