Решение № 14990 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2009 г.

Решение № 14990 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Маргарит Кирилов Стремски, от гр. София, против Решение № 24/03.04.2009 год. на Административен съд - София-град, 26-ти състав, постановено по адм. дело № 4703/2008 год., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-20-16/03.07.2008 год. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, с разпореждане към собствениците на жилищна сграда, находяща се в УПИ II-8, кв. 432, м. "Центъра" по плана на гр. София, ул. "Гечкенли"- № 6 да я премахнат за своя сметка, като застрашена от самосрутване, както и незабавно да обезопасят източната фасада на сградата, в интерес на сигурността на преминаващите граждани. Решението се счита неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила, претендира се отмяната му. Сочи се, че Заповед № РД-09-3345, представена във връзка с възражението за некомпетентността на органа, издал на 14.02.2008 год. акта, е от 29.05.2008 год. (т. е. три месеца по-късно), поради което процесната заповед е нищожна, което съдът не е отчел. От друга страна не е съобразено в решението заключението на вещото лице, че сградата може да бъде заздравена, т. е. не е налице едно от кумулативно изискваните условия по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, за да се разпореди премахването й. Вместо това съдът е обсъждал несъществуващо в закона изискване за съгласие между всички съсобственици и за икономическа нецелесъобразност за заздравяването й. В съдебното заседание касационният жалбоподател поддържа жалбата си лично и чрез адв. Дашина, по изложените в нея съображения. Претендират се разноски по делото. От ответните страни - Емилия Георгиева Стремска се явява лично и също с адв. Дашина, не оспорва касационната жалба. Адв. Кристиян Янев - лично, адв. Христо Трандев, същият и (л. 48 по делото), като пълномощник на адв. Петър Зафиров, настояват касационната жалба да се остави без уважение, като неоснователна - няма съгласие на съсобствениците да влагат средства за възстановяване, тъй като ако се направи допълнителна конструкция, това ще струва повече отколкото новото изграждане на сградата. Последната се саморазрушава и нищо чудно да се стигне до човешка трагедия, тя е необитаема, с изключение на първия етаж, от който жалбоподателят взима наем. От управителя на "Планекс" ООД гр. Варна е депозирана писмена молба да се даде ход на делото, без изразено конкретно становище по касационната жалба. От Столична община по делото е постъпила подробна писмена защита, с искане решението като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заповедта за премахване на застрашена от самосрутване сграда не е нищожна, а нежеланието на съсобствениците да заздравят сградата е равносилно на невъзможност това да се направи. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е извел изводи за неговата законосъобразност. Приел е, че същият е издаден от компетентен орган (с конкретни доводи по възражението за нищожност), без допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Посочени са като необорени констатациите на изготвения от нарочната комисия акт, подкрепени и от заключението на вещото лице по делото, че сградата е във видимо лошо състояние, поддала към Перловската река, водещо до извода за състоянието й като застрашена от самосрутване, опасна за живота и здравето на обитателите и за преминаващите граждани. Отчетена е техническа възможност за основно подсилване на конструкцията и укрепване, свързано с довод за финансова неизгодност и несъгласие на останалите съсобственици. При така изложеното, решението е правилно. Неоснователно е оплакването за нищожност, с оглед издаването на акта при липса на компетентност на лицето, което го е подписало. Заповед № РД-09-3345, представена по повод възражението, е от 29.05.2008 год., а процесната е издадена на 03.07.2008 год. Повече от явно е, че посочената от съда дата 14.02.2008 год. съставлява очевидна фактическа грешка, при изготвен констативен акт в края на м. март 2008 год., приложено заверено копие от административния акт и насочена именно срещу него жалба. Обективните данни по спора сочат, че процесната жилищна сграда е масивна, двуетажна (със сутерен и подпокривна мансарда), построена преди повече от 80 години. Видно от приобщените нотариални актове, жалбоподателят и съпругата му са собственици на първия етаж, заедно с три избени помещения; Янев, Трандев и Зафиров - на втория етаж и избено помещение, а "Планекс" ООД е закупило апартамент на третия етаж от 43.35 кв. м., заедно с таван с площ 49.80 кв. м. С молба от 09.01.2008 год. Янев, Трандев и Зафиров са сезирали кмета на район "Средец" за състоянието на сградата, като са поискали за премахването й да бъдат задължени всички съсобственици, (за разлика от предходно издадената Заповед № РД-09-244/11.12.2006 год., с която бил задължен само Кр. Янев и която е била отменена поради "формални пороци"). По смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ подлежат на премахване строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използуване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар, или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. От съдържащите се в тази норма четири основания за премахване на строежа, при условие, че е "икономически неизгодно сградата да се възстанови и укрепва", в обжалваната заповед е посочено наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ и същата е освидетелствана като самосрутваща се, опасна за здравето и живота на обитателите и преминаващите граждани. При огледа на процесната сграда, залегнал в основата на заповедта, са присъствали всички съсобственици и представител на дружеството, като изготвеният констативен акт им е бил връчен, а възражения по него не са постъпили. В този смисъл административният орган не е нарушил процесуалните правила при издаването на акта, подписан от директора на Дирекция "Контрол по строителството" упълномощен със заповед от кмета на общината, съгласно възможността за делегиране на правомощия по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Необорени са останали констатациите на акта за освидетелстване на сградата, подкрепени от заключението на вещото лице - същата е във видимо много лошо състояние, неподдържана, занемарена, с частично опадала (от север - изцяло) и подкожушена мазилка, поддала е, (вероятно при слягане в основите) на юг, което е довело до отклонение по вертикала от калкана на съседната сграда (до 15 - 20 см.), с вертикални пукнатини, с наклон при подовите конструкции в източна посока, паднал таван на една от стаите на втория етаж, провиснали, изметнати и усукани дограма, врати и дървено стълбище и т. н., поради което обосновано е приетото наличие на основанията по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Вярно е, че нормата изисква преди издаването на акт за премахване, да се проверят възможностите за поправяне и заздравяване на обектите, което в случая е обсъждано и съответно отхвърлено, с довода за икономическа неизгодност. И макар, че законодателят не поставя такова разграничение, в случая е безспорно, че за въпросната сграда няма никакви строителни книжа. При условие, че укрепването и възстановяването на сградата, при описаното й състояние, би могло да се осъществи само чрез реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ЗУТ, т. е чрез замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения, инсталации и изпълнението на нови такива, с които да се увеличи носимоспособността, устойчивостта и трайността й, при липса на проекти и каквито и да било строителни книжа, по които да се съпоставят новоутвърдени такива за осъществяването й, е равносилно на невъзможност за поправяне. На практика това би бил един нов строеж, което не е смисъла на цитираната норма и което всъщност се подкрепя дори и от приложеното пред настоящата инстанция експертно становище (доколкото може да бъде ценено) за конструктивно укрепване - чрез изпълнение и подходящо фундиране на стоманобетонни колони и продължаването им над първия етаж, изпълнение на стоманобетоново стълбище, укрепване със стоманени профили на наличната пукнатина, изпълнение на нова стоманобетонова плоча на мястото на дървения гредоред над сутерена и пр. С оглед изложеното, анализът на относимите по настоящето производство факти налага изводът за правилност на оспорения съдебен акт, потвърдил заповедта за премахване на процесната сграда като опасна за обитаване и застрашена от самосрутване, с разпореждането за незабавно обезопасяване на източната й фасада, в интерес на сигурността на преминаващите граждани. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,