Решение № 7702 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2012 г.

Решение № 7702 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Желева, процесуален представител на "Институт по заваряване" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Асен Йорданов" № 10, надлежно упълномощена от представляващия изп. директор Асен Стоянов Тасев, против решение № 45 от 17.02.12 г. по адм. д. № 574/11 г. по описа на Административен съд - Добрич с искане за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът началник РДНСК Североизточен район не взема становище по касационната жалба. Ответникът, министър на земеделието и храните, представляващ Държавата, в писмени бележки, изготвени от юрк. Мурад, поддържа становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима и като провери атакуваното решение на основанията, посочени в нея и служебно, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил оспорването на "Институт по заваряване" ЕАД - София срещу Заповед № ДК-02-СИР-130/8.07.11 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "Едноетажна постройка № 6", категория пета, в поземлен имот /ПИ/ 83017.506.123 по кадастралната карта /КК/ на гр. Шабла, урегулиран поземлен имот / УПИ/ ХIII-123, кв. 1 по подробния устройствен план /ПУП / на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, собственост на оспорващия. За да постанови този правен резултат, съдът е отчел липсата на строителни книжа за строежа и условия за търпимост на същия в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационният довод за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, респ. § 16, ал. 1 ПРЗУТ, е основателен. Безспорно установено е, че строежът е извършен преди 7.04.87 г. и по действащият план за регулация попада в УПИ, отреден за почивна база. Този план предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Ето защо този строеж отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 ПРЗУТ, между които не е нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито запазването на строежа по действащия подробен устройствен план. Като допустим, но не включен в застроителния план строежът би подлежал на премахване след възникване на инвестиционна инициатива за предвиденото в действащия устройствен план строителство. ри служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 ЗУТ настоящият касационен състав констатира недопустимост на решението в частта, в която е постановено при участието и спрямо Държавата, представлявана на осн. чл. 27, ал. 6 от Закона за горите /ЗГ/ от министъра на земеделието и храните. Страни в производството по чл. 215 ЗУТ за оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са издалият заповедта административен орган и нейният адресат /собственик или извършител на строежа/, по отношение на който със заповедта се създават задължения и чиито права се засягат. За собственика на терена, в случая Държавата, представлявана на осн. чл. 27, ал. 6 ЗГ от министъра на земеделието и храните, административният акт не създава права, не вменява и задължения. Други лица извън адресата не са засегнати от разпоредителната част на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за да имат тези лица защитено от закона право на участие в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която да сочи като заинтересувани и други лица, в т. ч. и собственика на терена, в който е изграден незаконният строеж. С оглед изложеното решението в частта, в която е постановено спрямо ненадлежно конституираната страна следва да бъде обезсилено с прекратяване на производството по делото в тази част /чл. 221, ал. 3 АПК/, а в допустимата част решението като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК отменено и в условието на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат от касационната проверка на касационния жалбоподател "Институт по заваряване" ЕАД - София следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1425 лв, във връзка със своевременно направени и надлежно доказани искания. Така мотивиран и на основание 143, ал. 1, чл. 221, ал. 3, чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,