Решение № 9838 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2014 г.

Решение № 9838 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сашо Асенов Ораков против решение № 96 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 76/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 293/07.03.2014 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са анализирани всички факти и обстоятелства по делото и изложените съображения. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Изводът на съдебния състав за законосъобразност на оспорената заповед е направен без да се обсъдени всички възражения на жалбоподателя и без да са събрани свързаните с тези възражения доказателства. Както в жалбата, така и в пледоарията в хода на делото по същество, жалбоподателят излага твърдения, че е дискриминиран по признак "възраст", тъй като на работа са останали служители, които също са придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и са по- възрастни от него. Тези съображения обаче не са обсъдени от съда и не са събрани доказателства, свързани с възрастта на служителите, които са останали на работа, независимо че отговарят на изискванията по чл. 69 от КСО, въпреки че такова искане е направено от жалбоподателя (представената по повод искането справка от 26.05.2014 г. не съдържа данни за възрастта на служителите, а само за осигурителния стаж). При липсата на доказателства за изясняване доводите на жалбоподателя, изводът на съдебния състав за спазване на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта не може да бъде споделен, а постановеното в този смисъл решение е незаконосъобразно. Това налага оспореният съдебен акт да бъде отменен, а с оглед необходимостта от събиране на доказателства - делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото административният съд следва да съобрази изложеното по-горе, като изпълни задълженията си по разпределяне на тежестта на доказване и събиране на доказателства, съобразно доводите и възраженията на страните, да събере доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по признак "възраст" и въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства да направи крайните изводи за това дали са налице законовите предпоставки за постановяване на оспорената заповед, респ. за основателността или неоснователността на жалбата, като изложи мотиви в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,