Решение № 487 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 824/2008 г.

Решение № 487 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 824/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) С решение постановено по гр.д. № 1442/2007 г. на САС, ГК, 1-ви състав е оставено в сила решението на Софийски градски съд I-11 състав, постановено по гр.д. № 2609/2006 г., с което П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Б. В. Т. от гр. Б. сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществен вреди по иск с пр. осн. чл. 2, т. 2, предл. 1-во от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2006 г., до окончателното й изплащане, както и 213,34 лв. разноски по делото, като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв., искът е отхвърлен. Решението в неговата уважителна част е обжалвано от П. на Р. Б. чрез Апелативна прокуратура. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 1 и 3 ГПК. Касаторът счита, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди. Поради това определения размер на обезщетението противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се решението в обжалваната част, да бъде частично отменено като размерът на обезщетението да бъде намален. Решението в неговата отхвърлителна част е обжалвано от Б. В. Т. от гр. Б. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на решението в тази част и за противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят е преживял силни отрицателни емоции, чийто отрицателни последици търпи и до днес. Жалбоподателят моли в обжалваната част, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страни, които имат правен интерес да обжалват решението в съответните части, поради което са процесуално допустими. Относно тяхната основателност, Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че с обвинителен акт, който е внесен в съда на 14.01.2005 г. ищецът по делото Б. В. Т. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 319 НК. С присъда, постановена на 26.05.2005 г., по НОХД № 562/2005 г. на СРС, НК, 16- ти състав, потвърдена с решение от 6.04.2006 г. на СГС, подсъдимият Б. В. Т. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Прието е също така, че воденото срещу ищеца наказателно производство е довело до отрицателни емоции за последния, който се е затворил в себе си, намалил контактите си и все още преживява последиците от неоснователното обвинение срещу него. С оглед на това съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и за претърпените от ищеца неимуществени вреди e присъдил обезщетение в размер на 5000 лв. При правилно възприета и изложена фактическа обстановка, съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение в посочения размер. В тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът бланкетно е посочил, че при определяне на размера на обезщетението съобразява тежестта на обвинението, продължителността на разследването и данните за психическото състояние на лицето. На практика именно тези обстоятелства не се били действително преценени. Така, предвид размера на предвиденото наказание (лишаване от свобода до три години или поправителен труд или глоба) воденото срещу Т. наказателно производство не е за "тежко" престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК. Същевременно самото наказателно производство е продължило сравнително кратко - за около две години, и на лицето е била наложена най-леката мярка за процесуална принуда - "подписка". Показанията на разпитаните по делото свидетели) баща и приятел на подсъдимия) не съдържат данни за някакви съществени емоционални и психически сривове и състояния, настъпили при ищеца, резултат на повдигнатото срещу него обвинение и проведено наказателно производство. С оглед на това и преценявайки принципа за справедливост, при определяне размера на обезщетението, (чл. 52 ЗЗД), Върховният касационен съд, състав на III г.о., счита, че адекватния еквивалент на претърпените неимуществени вреди е обезщетение в размер на 1500 лв. Предвид изложеното, жалбата на П. на РБ се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено за размера над 1500 лв. до 5000 лв. и вместо него следва да бъде постановено друго, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. Изцяло неоснователна е жалбата на Б. В. Т. и в обжалваната отхвърлителна част, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото Б. В. Т. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на ВКС в размер на 5 лв. Водим от горното, и на осн. чл. 218ж ГПК във вр. чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.