Решение № 14073 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2009 г.

Решение № 14073 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Перник срещу решение № 31 от 5.03.2009 г. по адм. дело № 648/2008 г. на Административен съд - гр. Перник. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна на инвокираните с нея доводи. От данните по делото е видно, че с решение № 6204153840 от 30.09.2008 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Борислав Стоянов Цвеев от гр. Перник срещу отказа на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че минните спасители не са лица, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и че разпоредбата на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) - според която осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 - не дава основание за такъв извод, защото по силата на това правило трудовият стаж на минните спасители се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, а не се признава за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Според касационния жалбоподател за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО по смисъла на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО е само трудът на работниците и инженерно - техническите специалисти, посочени в чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), а минните специалисти са посочени в т. 2 на чл. 1 НКТП, от което следвало, че техният труд се полага при условията на чл. 104, ал. 2 (а не ал. 3) КСО. С посоченото решение Пернишкият административен съд е отменил това решение на касационния жалбоподател и потвърдения с него отказ. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на заключението по изпълнената по делото съдебна експертиза и е приел, че "от дейностите, описани в заключението като изпълнявани от спасителите е видно, че те осъществяват своите трудови задължения под земята, като спасяват хора, ликвидират аварии и последиците от тях, осъществяват профилактични операции за предотвратяване на аварийни ситуации" и поради това "изпълняват своите трудови задължения под земята" - в този смисъл според Пернишкия административен съд и Борислав Стоянов Цвеев, като минен спасител, е бил лице, заето на работа под земята по смисъла на чл. 104, ал. 3 КСО и поради това положеният от него труд като минен спасител е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя становището, че трудът на минните спасители до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г.) следва да се счита за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО по силата на цитираното по-горе правило на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на този закон. С това правило законодателят е разпоредил трудовият стаж на минните спасители да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО защото (макар и компромисно) е приел, че до тогава този труд е бил полаган при тези условия и затова като трудов стаж следва да бъде превръщан при тези условия. Без значение е обстоятелството, че в чл. 1 НКТП трудовият стаж на минните спасители изрично е изведен в друг запис, различен от този за лицата по чл. 104, ал. 3 КСО. Това обстоятелство подлежи на обсъждане за трудовия стаж на минните спасители след датата 25.08.2006 г., когато е влязъл в сила цитираният по-горе Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. До тази дата трудовият стаж на минните спасители се обхваща от правилото на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на този закон и поради това следва да се счита, че е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Едва ли законодателят би разпоредил този трудов стаж да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, ако (макар и компромисно) не го признава за положен при тези условия. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че на инвокираните в нея доводи касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение по своя резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските (доводът за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат е неоснователен - според обяснението на адвокат Станчев в съдебното заседание на 22.10.2009 г. това възнаграждение е за положения от него труд в двете съдебни инстанции). В това решение, обаче, Пернишкият административен съд е пропуснал да приложи правилото на чл. 173, ал. 2 АПК - да изпрати делото като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Перник, което да реши по същество въпроса дали са налице и останалите предпоставки по § 4, ал. 3 ПЗР на КСО за отпускане на исканата от Борислав Стоянов Цвеев пенсия. Този пропуск следва да бъде отстранен сега (касае се за администриране на делото, а не за допълване на първоинстанционното съдебно решение). При решаването на посочения въпрос е препоръчително да се обсъди обстоятелството, че трудовият договор на Борислав Стоянов Цвеев за работа при условията на чл. 104, ал. 3 КСО е бил прекратен на релевантното основание със заповед № 12 от 31.03.2003 г., след което е продължил да работи и при подаването на заявлението за пенсия е представил заповед № 33 от 4.04.2008 г. за прекратяване на трудово правоотношение като поцинковач в цех "Горещо поцинковане" на "Галко" АД. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,