Решение № 7369 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13080/2015 г.

Решение № 7369 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13080/2015 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Ж., против решение № 68/01.10.2015 г. по адм. дело № 48/2015 г. на Административен съд-С. С последното, по жалбата на Ш. М. И., от [населено място]. И., [община], е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-190-6500/7604/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано плащане по подаденото от И. заявление в частта по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно съдържащите се в мотивите на решението указания, и Д. фонд "Земеделие", РА, е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 480 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че в случай, че повече от един от засегнатите земеделски стопани представят документи, установяващи правно основание за ползване на застъпените площи, органът не може сам да прецени чие е това право и следва да приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. При наличието на конкуриращи се права на ползване, заявени от двама земеделски производители, нито ДФЗ, нито съдът в административното производство, могат да решат чие е правото на ползване върху определени имоти, за които са представени надлежни документи. Твърди се необоснованост на направения от съда извод, че именно жалбоподателят в първоинстанционното производство е ползвател на застъпените парцели. Претендира се отмяна на решението, при което да се отхвърли жалбата, по която е образувано делото пред АС-С., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Ш. М. И., в писмен отговор и бележки по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат С. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-С. е образувано по жалбата на Ш. И., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-190-6500/7604/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му обективираща отказ за плащане на субсидии по подаденото от него заявление за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за кампания 2013 г. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и предвидената в чл. 59 АПК форма, но е незаконосъобразен, тъй като противоречи на приложимия материален закон. Решаващият състав счита, че в случая не е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция да намали размера на плащането или да откаже плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено. От ДФЗ, РА, е извършена кръстосана проверка на данните в отделните заявления, при която е установено наличието на застъпена площ, заявена от още един бенефициент, на когото и на жалбоподателя, са изпратени уведомления за изясняване принадлежността на двойно заявените площи. За да постанови посочения по-горе резултат, съдът констатира, че жалбоподателят е представил доказателства, установяващи правото му на ползване на засегнатите площи. Предвид това и обстоятелството, че административният орган не е извършил съответни корекции и приел за застъпени терените, в посочения в уведомителното писмо размер, наместо да приеме застъпването за отстранено в полза на Ш. И., съдът счита, че незаконосъобразно на последния е отказано получаването на финансово подпомагане за тях. По тези съображения оспореното уведомително писмо е отменено, а преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. От данните по делото се установява, че Ш. И. е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 19/230413/86297, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемите за националните доплащания на площ /СНДП/. За декларираните площи по СЕПП от земеделския производител е поискана финансова помощ в размер на 19 744,72 лв, като оторизираната сума по СЕПП е определена на 0 лв, а по СНДП са заявени 12,92 лв, които са оторизирани. ДФЗ, РА, e отказала финансово подпомагане по СЕПП в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - тъй като кандидатът е заявил площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. Видно от данните по делото и двата парцела, декларирани от Ш. И. се "застъпват", т. е. съвпадат със заявени от друг кандидат земеделски блокове. Установено е, че двойно заявени са площите, както следва: 1. БЗС № 58699-17-1-2 - с декларирана площ 27,25ха и установена площ в размер на 18,20ха; 2. БЗС № 58699-17-2-2 - с декларирана площ 26,91ха и установена площ от 13,62ха. Застъпванията и по двата БЗС на И. са с блокове на земеделски стопанства на Р. В. Д., като и двамата земеделски производители са представили договори за наем, сключени с [община] за застъпените имоти. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и извършени повторни проверки административният орган е отстранил част от застъпванията в полза на Ш. И.. По данни от заключението по назначената по делото СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, при кандидатстването на И. за подпомагане за кампания 2013 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, в заявлението са отразени гореописаните площи, заявени от повече от един земеделски производител, като вещото лице е потвърдило, че между БЗС 58699-17-2, с площ 26,91ха на Ш. И., и БЗС 58699-17-4 с площ 26,89ха на Р. Д., има пълно застъпване, а между БЗС 58699-17-1, с площ 27,25ха на И. и БЗС 58699-17-5 с площ 18,31ха на Д. - частично. Въз основа на представените доказателства административният орган не е могъл да направи категоричен извод кой от двамата земеделци е действителен ползвател на застъпените терени, поради което е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено, както и че в чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г./, Разплащателната агенция след прилагане на чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции. Неправилно съдът е основал направените от него фактически и правни изводи на представените по делото документи от [община], предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на двамата земеделски производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото му на ползване върху заявените от него земеделски земи. Предвид установеното, изцяло необоснован е направеният от съда извод, че договорът за наем, с който Р. Д. се легитимира като ползвател на процесната застъпена земя, е бил развален от страните по договора, и тъй като последиците от него са били заличени ретроактивно, същият не разполага с документ за правото на ползване на процесните БЗС, поради което застъпването е отстранено в полза на Ш. И. От данните по делото се установява, че във връзка със застъпванията относно БЗС 58699-17-1-2 и 58699-17-2-2, от двамата кандидати са представени договори за наем с [община] и допълнителни споразумения към тях, данните от които не налагат по несъмнен начин извод относно действителния ползвател на парцелите. Сключените договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, който нито административния орган, нито съдът в администратвния процес е компетентен да разреши. Единствената възможност в този случай е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. П. изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ, както и противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав приема, че застъпването на площите е следвало да бъде прието за отстранено в полза на Ш. И., и че именно той е обработвал заявените площи. Поради това обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на Ш. М. И., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-190-6500/7604/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер общо на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение