Решение № 12118 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2009 г.

Решение № 12118 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МВ Професионал" ЕООД - със седалище в гр. Русе, подадена чрез адв. В. Минчева против решение № 247/19.02.2009 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 2580 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 180800296/04.07.2008 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в частта потвърдена с Решение № 514/03.09.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "МВ Професионал" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.2007 г. в размер на 5 123,34 лв. и лихви в размер на 550, 41 лв., в резултат на отказан данъчен кредит по фактура № 1000001666/29.09.2007 г., издадена от "Жози трейд" ЕООД. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 476, 95 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че от АПВ № 7889/30.10.07 г. са възникнали и са упражнени права и задължения за адресатът на акта, поради което съдът е следвало да спази принципа за стабилитет. Признатите на дружеството права може да бъдат изменяни само на основанията по чл. 133 и при спазване на чл. 134 от ДОПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за прогласяване нищожността на РА в процесната част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като РА в горепосочената част е нищожен. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 129, ал. 3 от ДОПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. В хода на ревизионното производство е констатирано, че за д. п. м. 09.2007 г., "МВ Професионал" ЕООД е подало СД с деклариран ДДС за внасяне в размер на 5 126, 23 лв., прихванат за погасяване на задължения по СД за м. 08.2007 г., съгласно АПВ № 7889/30.10.2007 година. През същия период дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит по фактура № 1000001666/29.09.2007 г. на стойност 25 616, 70 лв. и ДДС в размер на 5 123, 34 лв., издадена от "Жози трейд" ЕООД - гр. София. Предмет на доставката са "алуминиеви радиатори". На доставчика е направена насрещна проверка. По делото е изслушано заключение по съдебно - счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил възражението на дружеството за нищожност на ревизионния акт в обжалваната част, приемайки че то е неоснователно. Мотивирал се е с обстоятелството, че ревизията е извършена при действието на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (редакцията, приета с Д. В. бр. 108/07 г.). След посоченото изменение кодексът изрично регламентира възможността, отношения по повод дължимостта на данъци и осигурителни вноски веднъж уредени с АПВ, да бъдат предмет на установяване и в ревизионно производство. Обжалваното решение е неправилно, следва да бъде отменено и да се постанови ново решение за прогласяване нищожността на РА в процесната част. Основателни са оплакванията на касатора във връзка с неправилното приложение на чл. 129, ал. 3, чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Това е така, защото АПВ относно процесния данъчен период е издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, (в сила от 19.12.2007 г.). Цитираната разпоредба е материално - правна и без обратно действие. Това означава, че административният съд е следвало да зачете действието на влезлия в сила АПВ, с който на "МВ Професионал" ЕООД са признати права във връзка с други негови задължения. Изводът е обусловен от спазване на принципа за стабилитет на влезлите в сила индивидуални административни актове. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, на което се е позовал първоинстанционния съд, е с действие занапред. При наличието на влязъл в сила АПВ за същия данъчен период процесната данъчна ревизия е трябвало да бъде възложена от териториалния данъчен директор съгласно нормата на чл. 134 от ДОПК, като изменението на установените данъчни задължения е възможно при наличието на основания по чл. 133 от кодекса. В случая ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки 1" в отдел "Контрол", тоест от некомпетентен орган. Този порок е рефлектирал и върху компетентността на органа, издал ревизионния акт. С оглед на резултата по делото в полза на "МВ Професионал" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 780 лв. за първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение