Решение № 1978 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12705/2008 г.

Решение № 1978 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12705/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Венцислав Спайски" от гр. Самоков срещу Решение № 249 от 7.05.2008 г. по адм. дело № 742/2007 г. на Административен съд - София област. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилния извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят същата, че е издадена от неуправомощено лице, поради което същата е нищожна, а се излага също така, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по касационната жалба - началника на Столична РДНСК не е изразено становище, а негов представител не се е явил в проведеното във ВАС съдебно заседание. От ответника Областна Дирекция Полиция - София област също не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СФ-110 от 14.11.2007 г. на Началника на Столична РДНСК, с която е наредено Венцислав Петров Спайски, представляващ ЕТ "Венцислав Спайски" да премахне незаконен строеж "масивна сграда" в имот № 000395 м. Стопански двор, землището на с. Рельово, община Самоков. Правното основание посочено в заповедта е чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Видно от данните по делото в жалбата до първоинстанционния съд са изложени като основания за оспорването й доводи за незаконосъобразност на заповедта, както и доводи и за нейната нищожност, като се сочи, че същата е издадена от неуправомощено лице, поради което жалбоподателят моли съда да я обяви за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. Жалбата до съда определя предмета на спора и съдът преди да осъществи контрол за законосъобразността й е следвало да установи дали заповедта е издадена от компетентния орган, като за това той е задължен и служебно да обсъди този този въпрос, даже и да не е сезиран изрично от жалбоподателя. Оспореният административен акт е подписан от началник на СРДНСК - Ал. Георгиева, като в заповедта се излага, че е издадена на основание упълномощаването й със Заповед № РД-13-182 от 29.05.2007 г. на Началника на РДНСК. Цитираната заповед не е приложена по делото, макар че то е част от административната преписка, която административният орган следва да представи по делото в нейната цялост. С тази цел съдът с разпореждане № 224 от 19.02.2008 г. е указал СРДНСК на основание чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите и правни основания, изложени в заповедта, както и да установи наличието на законовите изисквания при издаването й, като също така е указано, че при не представяне на необходимите доказателства, съдът ще счете, че не са били налице тези доказателства при издаването на заповедта. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните с цитираното разпореждане на съда. При тези указания, цитираната в административния акт заповед за упълномощаване е посочена като условие за издаването на същия и е част от административната преписка и също представлява "законово изискване", като за достоверността й е следвало да бъде представена като доказателство по делото от административния орган издал акта и ответник по делото, но това не е сторено. Разпореждането на съда е доведено до знанието на РДНСК видно от писмо вх. № 544 от 06.03.2008 г. от юрисконсулт Д. Петрова от Столична РДНСК до Административен съд София област (лист 85 по делото), но указанията досежно представяне на доказателства, установяващи спазването на "законовите изисквания" при издаването на оспорената заповед не са изпълнени, а от страна на представителя на Столична РДНСК не е взето становище по жалбата, включително и по поддържаната от жалбоподателя теза за нищожност на оспорената заповед. Представителят на дирекцията която е ответник в производството не е проявил процесуална активност и не се е участвал в проведеното съдебно заседание на 11.03.2008 г. пред Административен съд София област. Съдът, обсъждайки довода за нищожност на заповедта, наведен в жалбата, с която е сезиран е стигнал до извода, че заповедта е издадена от компетентния орган, излагайки мотиви, че съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ "именно началника или упълномощено от него лице" имат право да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. Съдът не е преценил относимото за конкретния случай обстоятелство, че на основание на цитираната разпоредба от ЗУТ следва да има валидно упълномощаване на лицето издало оспорения административен акт, както и че СРДНСК не е изпълнила дадените от същия съд указания да докаже компетентността на органа издал акта. Приемайки, че заповедта е издадена от упълномощено по силата на законовата норма длъжностно лице, без да е необходимо упълномощаване, съдът е стигнал до извода, че компетентността на органа издал акта не е засегната, поради което е извършил контрол за законосъобразността на оспорената заповед и с наложен извод за нейната законосъобразност, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че в тежест на органа издал акта, е да докаже своята компетентност. Още повече, че тя е оспорена изрично в жалбата, но органа издал акта не е взел становище и не е представил доказателства за това обстоятелство. Нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахването на незаконни строежи, което означава че юридическия факт, от който по силата на правната норма възниква представителната власт на упълномощеното лице е пълномощието, представляващо едностранно волеизявление за упълномощаване, извършено от упълномощителя - началника на ДНСК. В оспорената заповед, като основание за издаването й е цитирана заповед за упълномощаване на Ал. Георгиева - началник на СДНСК от началника на ДНСК, но така посочената заповед не е представена като доказателство по делото, въпреки указанията на съда. Необходимо е било доказването по съответния ред наличието на валидно упълномощаване на съответно длъжностно лице от Столична РДНСК, в което пълномощно да е определен обема на представителната власт от началника на ДНСК, периода за който е валидно упълномощаването, за да се прецени и да се направи извода дали оспорената заповед е издадена от компетентния орган, или не е. Липсата на представено пълномощно по делото по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е основание да се приеме противоположния на наложения от първоинстанционния съд извод, а именно, че оспорената заповед е издадена от лице без представителна власт, тъй като доказателства за компетентността на органа издал акта не са представени от страна на ответника - Столична РДНСК. В касационната жалба касаторът отново за втори път сочи като отменително основание липсата на представителна власт на лицето, издало оспорената заповед. Отново и пред настоящата инстанция, от страна на ответника - Столична РДНСК не е изразено становище както по касационната жалба, така и по наведения в нея довод за нищожност на заповедта, а представител на дирекцията не се е явил в проведеното съдебно заседание във ВАС, като досежно това обстоятелство не са ангажирани писмени доказателства и пред настоящата инстанция. Процесуалното бездействие пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция на ответния Столична РДНСК преценено наред с относимите обстоятелства доказващи компетентността на органа издал, налага извода, че Началника на Столична РДНСК не е бил упълномощен по предвидения в ЗУТ ред и не е бил компетентен да издава оспорената заповед. При тези данни и по изложените по - горе съображения, следва извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Върховният административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от лице, което не е ангажирало доказателства, че е упълномощено по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, и при липсата на доказана компетентност на административния орган, следва да се постанови ново решение, с което оспорената заповед да се обяви за нищожна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение