Решение № 792 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2008 г.

Решение № 792 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.), в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Н. М. А. от гр. С. срещу решение от 25.09.2006 г., постановено по гр. д. № 316/2006 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторката твърди, че съдът не е допуснал събирането на исканите от нея доказателства, както и че не са обсъдени направените от нея доводи и възражения, а правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Ц. Т. Ц., от гр. Б., оспорва същата. Моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Софийският апелативен съд след като е отменил решението от 16.07.2002 г. постановено по гр. д. № 951/2001 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Т. Ц. от гр. Б. срещу Н. М. А. - В. от гр. С. иск по чл. 240 ЗЗД за разликата над 107 лв. до 107 000 лв., е постановил ново решение, с което Н. М. А. - В. е осъдена да заплати на Ц. Т. Ц. на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД още 106 893 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 12 770,72 лв., разноски по делото. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на писмен договор за заем, подписан от страните. Приел е, че посочената в договора дата на неговото съставяне - 13.12.1998 г., не е достоверна. С оглед данните на приетата по делото съдебно - техническа експертиза е прието за установено, че договорът е бил съставен на 2.03.2001 г. и че оформя към по-късен момент отношенията между страните, възникнали през периода по чл. 2 от договора - от 13.12.1998 г. до 1.09.1999 г., през който период ответницата е получила парични средства от ищеца, за което съответно е подписала разписки. С оглед на това, противно на приетото от градският съд е приел, че посочената в договора сума от 107 000 лв., е в недоминирани лева. В съответствие с тези изводи въззивната инстанция е присъдила разликата между присъдените от първоинстанционният съд 107 деноминирани лева до претендираните 107 000 деноминирани лева. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, доколкото съдът не е допуснал събирането на исканите от касаторката доказателства и не е обсъдил събраните такива, както и направените от нея доводи и възражения. При повторната разглеждане на делото от въззивната инстанция, касаторката е направила само едно искане във връзка с изясняване на делото от фактическа страна и то е за разпит по реда на чл. 114 ГПК (отм.) на адв. Ч, който е бил пълномощник на ищеца. Това искане правилно е било отклонено от съда като процесуално недопустимо, доколкото по реда на чл. 114 ГПК (отм.) въпроси могат да се задават лично на страната, но не и нейния процесуален представител. При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства в това число и направените от касаторката признания на неизгодни за нея обстоятелства в контекста на останалите данни по делото, съгласно изискването на чл. 127, ал. 2 ГПК. С оглед на това обосновано е направил извод, че между страните е имало отношения във връзка със създаването на Етнографски център в гр. Б., че с оглед представените по делото разписки и признания на ответницата същата е получила сумите по тях и че отношенията между страните, свързани със предоставяне на финансови средства от страна на ищеца на ответницата по иска, са били оформени с процесния договор за заем в един по късен момент след деноминацията на лева. С оглед на това съдът правилно е приел, че при изготвяне на договора, посочената като предоставена сума от 107 000 лв. е в деноминирани лева и тази сума се дължи. Събраните по делото доказателства (показания на св. Г, писмени доказателства за предоставени или преведени по банков път парични суми и признания на ответницата и изслушани експертизи) подкрепят направените от въззивният съд изводи. Следователно решението е обосновано, не страда от сочените в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.