Решение № 10720 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2010 г.

Решение № 10720 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Автотранспорт - юг 2000"АД против решение № 1037 от 9 юли 2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1463/08 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 090800066/09.05.2008 г., издаден от ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 485/01.07.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта относно допълнително установения корпоративен данък по ЗКПО в размер на 10 074,94 лв. ведно с лихвата върху тази сума в размер на 5 457,14 лв.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 760,64 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна.

С РА, предмет на контрол пред административния съд на дружеството е извършена ревизия по приложението на ЗКПО за периода 01.01.03 г. - 31.12.06 г. както и по приложението на ЗДДС за периода 01.02.04 г. - 30.09.2007 г. С РА е определен корпоративен данък за довнасяне за 2003 г. в резултата на преобразуването на финансовия резултат за тази година със следните суми и на следните фактически и правни основания:

1. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО със сумата от 34546,22 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от ЕТ "Гобак - Юмер Мустафа"; ЕТ "Маруд и Ферди - Исмет Мурад"; ЕТ "Бекдемир - Румен Пенев" и ЕТ "Мираж - 2 - Минчо Димитров". Направен е извод, че издадените фактури не отразяват реални доставки, поради което не е налице документална обоснованост, тъй като фактурите са с невярно съдържание. Констатациите на органа по приходите са, че при извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, последните са декларирали, че нямат транспортни средства и нает персонал за извършването на доставките.

1. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 18 от ЗКПО със сумата от 4 637,47 лв., представляваща отчетени разходи по ф. № 7/30.01.02 г., издадена от ЕТ "Победа - С. Мустафа", която е следвало да бъде отчетена през 2002 г. и се явява разход, касаещ минал период.

1. Коригира се намалението на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗКПО от със сумата от 3 688,43 лв. тъй като установената от органа по приходите загуба за пренасяне от минали години е по-малка от пренесената от ревизирания субект.

Конкретни възражения за незаконосъобразност на РА жалбоподателят е поддържал относно увеличението по т. 1. Твърденията му са, че по фактурите от тези търговци са налице реални доставки, респективно реални разходи, направени от него по тези фактури. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал по делото многобройни товарителници, свидетелски показания, както и експертиза.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА преценявайки я като недоказана. Съображенията на съда са следните: по т. 1 съдът преценява като недоказана жалбата, приема, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е с необосновани констатации. Вещото лице е изградило констатациите си въз основа на товарителниците, представени по делото без да се съдържат данни всяка една от тези товарителници към коя от въпросните фактури се отнася. Съдът е посочил също така, че заключението е изготвено на база документи, които не са представени по делото. Посочено е от съда, че самите товарителници по никакъв начин не могат да се свържат с дружеството-жалбоподател, тъй като в тях, той не е посочен, нито като изпращач, нито като получател, нито като превозвач.

Относно показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че те не променят направените вече изводи. От друга страна е посочено, че съществуват противоречиви данни по делото относно възможността на издателите на фактурите за извършването на доставките, поради което само свидетелските показания не са достатъчни да обосноват категоричен и несъмнен извод относно реалното им извършване.

По т. 2 от жалбата съдът е приел, че правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството, тъй като е установена хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 18 от ЗКПО (отм.).

По т. 3 от жалбата съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите на органа по приходите.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Решението е резултат на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. В резултат на този анализ съдът е изградил изводите си. Направена е преценка на доказателствената стойност на събраните доказателства въз основа на която съдът е приел за недоказана тезата на жалбоподателя. Правилно е прието, че не са налице достатъчно данни по делото, за да се приеме, че жалбоподателят е доказал реалността на направения от него разход по процесните фактури. В хода на ревизията издателите на фактурите са декларирали едни обстоятелства, а именно, че не разполагат с обезпеченост за извършването на доставките, а при разпита на част от тях като свидетели казват друго. При така дадената противоречива информация, съдът основателно не е възприел свидетелските показания като достатъчни, за да обосноват тезата на жалбоподателя. От друга страна, както правилно е посочено от съда, договорът за превоз се доказва с товарителница. Представените по делото товарителници и по-конкретно от данните в тях, действително не може да се направи връзка с жалбоподателя. В този смисъл не е ясно въз основа на какви данни вещото лице установява, коя от товарителниците към коя от процесните фактури се отнася.

По тези съображения настоящият състав на касационната инстанция преценява като правилен изводът на първоинстанционния съд, че жалбата на дружеството е недоказана, а от там и неоснователна.

Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционни съд и по точки 2 и 3 от жалбата, в която част, както основателно е посочено от съда, жалбоподателят не е изложил конкретни възражения за незаконосъобразност на РА.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд